Ревюта

БОЖЕСТВЕН АРОМАТ

Ревю от Hrisilandia

Признавам си, че се развълнувах, когато разбрах, че Гергана Лаптева ще има нов роман. Предишната ѝ книга „Монетата“ много ми хареса и като стил на писане, и като история, следователно подходих към „Божествен аромат“ със сериозни очаквания. И да, авторката определено ги оправда.

Дарина Стоева е на път да създаде поредния невероятен парфюм, с който да затвърди марката си като лидер на козметичния пазар. Липсва ѝ само една съставка, за да постигне съвършенството. Проблемът е, че тя самата не знае коя точно е тя. Затова се обръща към извора на нейното вдъхновение – историята на траките, по която нейният баща я е запалил още от малка. Когато намира плочка със символи, Дарина знае, че е на път да направи голямо откритие, затова се обръща за помощ към човек с опит и повече познания от нея. Тя не предполага, че срещата ще я изправи лице в лице с мъжа, за когото отново би рискувала сърцето си. Божидар Стоев, братът на Дарина, също е наследил интереса към траките. Известни като познавачи на виното, той се осланя на техния опит и вплита наученото в производството на божествената напитка. Когато в работата и на двамата Стоеви започват да се случат съмнителни събития, е повече от ясно, че някой се опитва да ги саботира. Но кой и защо?

Историята, било то нашата или на човешката цивилизация като цяло, винаги ми е била интересна – вярвам, че можем да научим много за живота днес от нашите предци, както и че поуките и знанията от миналото проправят път към бъдещето. И все пак литературата винаги е била по-голямата ми страст – ако с нея продължихме да надграждаме нашата връзка, то с историята по-скоро поехме в различни посоки. Радвам се, че „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева обединява и двете – прекрасен роман с много факти и информация, които фокусират вниманието върху древния тракийски народ и хората, обитавали земите ни още преди тях. Нещо повече, повдига темата за писмеността, за естествения стремеж на човек да общува и да предава наученото, да обръща знанията в символи, които днес са нашият ключ към „машината на времето“.
От предишната книга на Гергана Лаптева вече имам изградена представа за стила ѝ на писане. Харесва ми как комбинира исторически факти и любопитна информация с елементи на художествен роман, така че се получава баланс между научното и развлекателното, между една традиционно по-сухо представяна материя и богато напоения откъм емоции и преживявания сюжет на книга. Държа да отбележа, че авторката е умел разказвач, който те увлича покрай хипотези, догадки, открития – невъзможно е да не се вълнуваш за всяка следваща следа, която те приближава към същинското разкритие и към кулминацията на романа. Сюжетът е динамичен, а редуването на гледни точки го прави още по-интригуващ и непредсказуем. „Божествен аромат“ е история за любов и отдаденост – за риска, който поемаме, когато подаряваме сърцето си на някого; за отмъщение и завист – отрова, която бавно и постепенно убива човешката душа; за амбиция и хъс – двигатели на успеха; за болката и оцеляване и за онази надежда, че утре слънцето ще изгрее.
Допадна ми колко разнообразна откъм теми беше книгата. От една страна, четем за процеса при създаване на парфюми, за използването на билки и масла и за техники, които сме наследили от древните народи и най-вече от траките. От друга страна, научаваме повече за производството на вино, за свойствата и качествата на божествената напитка. Отново се коментира и актуален въпрос със социално-значим характер – домашното насилие и отношението към подобни случаи от страна на обществото. Но на преден план (поне при мен) изпъква археологията – запознаването с един обект, изучаването на всеки детайл до най-малката подробност, където е възможно да се крие липсващото парченце от пъзела, събирането на информация и тълкуването ѝ спрямо преходни открития. Личи си, че Гергана Лаптева е подходила с изключителен професионализъм при проучването, което е направила преди написването на романа. Включила е наистина много факти за живота и бита на траките, които са свързващата нишка между отделните сюжетни линии.
„Божествен аромат“ е много сетивен роман. С изразителност, ярки описания и много нежност Гергана Лаптева ни показва красивата страна на българското Черноморие и ни развежда из пътеките на Странджа планина. Чуваме както шепота на вятъра, така и този на вълните, долавяме ухания на билки и треви, които можете да откриете само в този регион, срещаме местни жители, които са превърнали морето в свой дом и в източник на препитание. Признавам, че изпитах известна носталгия към родното море и природата по южното крайбрежие – към неподправената им красота преди тази идилия да бъде нарушена от шума на бетонобъркачките и заведенията, които се събуждат през активния летен сезон.
Накратко, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева е роман, който определено препоръчвам за компания през лятото. Атмосферата, историята, интригата и романтичната нишка го превръщат в завладяващо и увлекателно четиво, което няма да ви пусне до самия финал.

Сюжет 9
Герои 9
Емоция 9

Bookish universe of two brunettes

проф. Диана Гергова, археолог

Мнения на читатели в Goodreads.com

Невена Праматарова, журналист

„Монетата“ – Гергана Лаптева
written by Хриси14.09.2020

Случайност или не, няма значение, но напоследък все попадам на съвременни български романи, за които просто не мога да не разкажа. „Монетата“ от Гергана Лаптева беше импулсивна покупка на база читателска интуиция. Красивата корица в комбинация с интригуващото резюме на гърба определено успяха да ми привлекат вниманието, но безспорно мистерията, която се криеше зад това кратко заглавие, и енергията, която романът излъчва, бяха двете причини, които ме убедиха да си я взема. Останах повече от доволна!
Мира е млада жена, която живее в красивия средиземноморски град Сиде в Турция. Хората неведнъж са я разочаровали и предавали, затова предпочита да е единак – отказала се е от любовта, а със семейството й връзката е сложна. Мира работи като гид в туристическа агенция, но мечтае един ден да си има своя – професионализмът и експертните й познания в сферата на археологията определено работят в нейна полза. Стефан пък живее в София и е разследващ журналист. Произлиза от богато семейство, но обича да е независим – както от родителите си, така и от жените, които се въртят около него с надеждата да го превърнат в техен съпруг. Стефан мечтае за блестяща кариера – иска да бъде главен редактор, да напише книга, да направи удар, с който да се отличи. Съдбата среща Мира и Стефан, след като става ясно, че от Сиде тръгва нишката, която разкрива сложната схема за нелегален трафик на антики и древни монети. Той е решен да стигне до дъното на историята, а тя може да му помогне да сглоби парченцата от сложния пъзел. И някъде по следите на истината, те откриват пътя един към друг.

„Монетата“ от Гергана Лаптева се оказа роман приключение! Разходи ме из красивия средиземноморски град Сиде в Турция, отведе ме до Матера и Бари в Италия, разкриваше ми красиви картини от София, но най-вече ме впечатли с пътуване из страниците на античната историята – връщане назад във времето, когато парите не са били просто средство за търговия, а също така белег за културна и религиозна принадлежност, наследство, което разкрива тайните на миналото и ги превежда на съвременен език. Изключително завладяваща и интересна история, в която се преплитаха множество сюжетни линии, срещнах различни герои, станах свидетел на раждането на една красива любов и прочетох един куп любопитни факти, които авторката така добре е синтезирала и вплела в сюжета на книгата.
Много неща ми харесаха в романа. На първо място, адмирации към Гергана Лаптева за мащабното проучване, което е направила, за да сътвори тази книга. В „Монетата“ има всякаква любопитна информация – както за читатели-туристи, които се оглеждат за следващата локация, която да ги впечатли с богата история и красиви гледки, така и за любители на археологията и нумизматиката, които са жадни за още знания. Древността намираше път към настоящето, изкушаваше със съкровища и безценни находки, а чрез тях се засягаше един от проблемите на съвременния свят – трафика на антики, който е резултат от алчната природа на хората и неспособността им да оценяват предметите отвъд тяхната финансова стойност. Отричането на меркантилността и иронизирането на определени типажи от българското общество също изиграха своята роля в историята.
На фокус в романа са Стефан и Мира – герои, които съм сигурна, че ще харесате. Той е амбициозен, упорит и целеустремен, любовта не е влизала в плановете му, но пък ми хареса, че не е типичният донжуан, който се плаши и бяга при първите прояви на чувства. Мира носи емоционален товар още от детските години, който все повече започва да й тежи, но именно изпитанията, през които е преминала на толкова крехка възраст, са я направили в силната и впечатляваща личност, която е днес. Вярно е, че понякога ми беше трудно да я разбера, но безспорно бях впечатлена от нейната ерудиция и желанието й да се учи и да разширява кръгозора си. Контрастът между Мира и някои от второстепенните героини в романа беше повече от явен и в този ред на мисли Гергана Лаптева изгражда два противоположни образа на съвременната жена в България, за да осъди остро поведението и психологията на златотърсачките.
В сюжетен план авторката преплита множество герои и съдби, а всяка нишка води към съответен проблем – коментираха се сложните семейни взаимоотношения, мисленето на някои от младите и грешките, които допускат, ролята на разследващата журналистика и рисковете, които професията крие, идеята за позитивното мислене и привличането на щастието и успеха. Най-важното е, че в целия микс от образи и истории имаше логична връзка, която обясняваше присъствието на всеки един елемент в романа. Загадката около трафика на монети и издирването на „злодея“ внасяха допълнително напрежение и загадъчност (признавам, че имах друга хипотеза кой се крие зад цялата схема и развоят на събитията определено ме изненада).
Накратко, „Монетата“ от Гергана Лаптева е книга, която ми хареса и занапред ще препоръчвам! Комбинацията от завладяващ сюжет, исторически факти, романтичен елемент и симпатични герои е родила чудесен роман за алчността към материалното и богатството на душата, която е свободна.

„Монетата“ от Гергана Лаптева
23.09.2020 от Anabel

"Монетата“ е книга, която ме грабна както с красивата си корица, така и с интересната си анотация. Не знам нищо за областта Алания, където е разположен Сиде, и заради това ми беше много интересно да чета всичко, което е свързано с историята на града и архитектурните забележителности в този район на Турция. Гергана Лаптева разказва за създаването на монетите, от къде произлиза името ѝ, как са се фалшифицирали древните монети. Също така проявих голям интерес и към древните царства, населявали днешна Турция. Това, което ми допадна в образа на Мира, е, че е самостоятелна жена, която би направила всичко, за да постигне целите си. Със сигурност е инатлива, но пък е готова на всичко за приятелите си и буквално е ходеща енциклопедия. Възхищавам ѝ се, че е успяла да съгради на ново живота си и то в чужда страна, но ми идваше в повече смесените чувства, които изпита при появата на Стефан, а и след това. Три реда авторката пише как Мира няма да позволи любовта отново да я заслепи и да я откаже от мечтите ѝ, а в следващите страници Мира обяснява колко е различен той и че отдавна не е изпитвала подобни чувства. Дразнеше ме и това, че повечето разговори между главната героиня и най-добрата ѝ приятелка в Сиде Ада се въртяха около недоверието на Мира и как тя трябва да промени живота си. Не че нещо обаче останах с впечатлението, че двете момичета нямат друга тема на разговор освен тази за живота на Мира и нежеланието ѝ да се отърси от своето минало.

Стефан е също толкова недоверчив към любовта, колкото и Мира. Той също иска да сбъдне мечтите си, защото преди години се отказва от тях именно заради любовта. Лоялен е към семейството си, а страстта му към писането на разследващи статии понякога го вкарват в неприятности. Такъв е случаят и с монетите от Сиде, но благодарение на журналистическия му нюх, успява да разгадае загадката с Професора и износа на антики. На моменти не ми допадаше отношението му към жените. Разбирам защо е толкова недоверчив, но това не означава, че трябва да се държи толкова грубо с тях (и тук имам предвид сцената на летището, където той разговаря с Вяра). В същото време обаче показва една по-нежна страна, когато е с Мира – внимателен, грижовен и готов да я изслуша дори в ранните часове на деня.
За мен, а и предполагам, че това важи за всеки читател, второстепенните герои са важни, за да може дадена история да се развива. Родителите на Стефан, брат му и снаха му, Ада, семейството на Мира и дори Нина и Димитър имат своята роля в „Монетата“. От всички най-интересна ми бе Соня – снахата на Стефан, защото в по-голямата част от книгата се държеше като типичните богаташки – надута, говореща зад гърбовете на хората и гледаща личното си щастие, и все пак бе добра майка и дори съпруга. След един скандал Соня започва да страни от „приятелките“ си и по цял ден лежи до басейна и чете книги, защото няма какво друго да прави в имението на свекарите си. Един ден се заговаря с възрастна жена и започва да ѝ чете на глас книгата. Тяхната среща се повтаря всяка седмица и така се стига до отворяне на литературен клуб и най-важното: Соня се променя и осъзнава колко грешки е допускала в живота си и че държанието ѝ не е било правилно.

„Монетата“ е идеалната книга за почитателите на историята и загадките, свързани с антични ценности. А пък краят е повече от удовлетворяващ. Отвореният край смятам, че ще допадне на всички, защото отношенията между Мира и Стефан могат да се развият в най-различни посоки.