❤🌹Когато обичаш истински и от цялото си сърце, не е нужен определен ден, в който да показваш любовта си.
Тя не се нуждае от позволение! Нуждае се от доверие, себеотдаване и сливане с любимия!
Има нещо романтично, когато навсякъде има балони, цветя и много сърца, така е. Но не показността е важна, а миговете между двама, които са само техни.

Най-важното обаче е да има любов и тя да е споделена и не само в един ден, а в един живот!🌹❤

“Самолетът се издигаше все по-високо и по-високо. Толкова високо летяхме, че гледах облаците отгоре, гледах земята отгоре и се опитвах да видя и живота си оттам.
 
Да, бях успяла да реализирам мечтите си или поне част то тях, другите се бяха превърнали в моя цел. Цел, която преследвах с хъс. Когато бях малко дете мечтаех да пътувам, да обиколя всяко кътче на планетата и да се опитам да докосна останалите хора до видяното и почувстваното от мен. Исках да пиша, хората да знаят името ми. До известна степен бях успяла, пътувах, пишех, обичах.
 
Любов, без нея животът ни е празен. Нищо няма значение. Може да е любов към най-милия на сърцето ни, към родителите, към приятелите...но без нея не може.
В този момент се замислих, дали обичах и бях обичана достатъчно, дали успявах да извадя на показ тази любов. Те не бива да бъде скрита, не бива да се боим от нея. Напротив любовта трябва да е свободна, да лети високо, високо над облаците!
В момента се чувствах точно така – свободна, обичаща и обичана!”

В даден етап от живота си давам сметка, че въпреки всичките трудности и изпитания, пред които той ни изправя, всеки от нас трябва да съумее да намери щастието и смисълът да продължи напред. Може, би именно стремежът да откриваш нови и нови неща всеки ден, да изживяваш нещо различно и да споделяш видяното с любим човек е силата, която ни води и дава цвят на всеки миг. Щастието е навсякъде около нас, стига да му дадем възможност и да поискаме то се разкрива. Разкрива се в една усмивка на лицето на любимия, в един жест от приятел или дори непознат, в една книга или песен, в едно пътуване, в един миг, който спира дъха ти или в тишината, загледан в залеза. Всяко пътуване е нова книга или урок, които животът ти поднася за да те научи на нещо. Макар и да имам още много пътища за изминаване и места за опознаване, аз вече съм научила нещо важно, а именно как да допусна щастието в живота си! Всеки път, щом нещо или някой се опита да ме отклони от тази ми цел аз си повтарям тези седем правила на Щастието:

- Пътувай с радост и живей с ентусиазъм;
- Създай жива картина на онова, което искаш;
- Следвай целта си упорито, с усещане за щастие и безгрижие, убеден в успеха;
- Живей без страх и предразсъдъци;
- Освободи се от разочарованията;
- Прощавай с лекота;
- Обичай безусловно;
 

      Това му е хубавото на пътуването, че още не си осмислил докрай и подредил в съзнанието си впечатленията от едно място, неусетно попадаш в коренно различна епоха, местност, култура.
     Цялата атмосфера по време на едно пътуване – пътя, мистичните ритми, буйните води на някоя река, топлината на непознатото слънце, песните на екзотичните птици или пукота на топящ се лед, те пренасят в друго време. В свят далечен, примамлив и изпълнен с тайни, които може би чакат теб за да се разкрият.
      В такива моменти си даваш сметка колко велик е живота, какъв късмет имаме, че се събуждаме, че можем да поемем в която посока решим и да се насладим на цялото великолепие, което ни предлага нашата земя. Загърбваш ежедневните проблеми, оставяш лошото назад и се отдаваш на пътуването. То те прави по-мъдър, по-добър, по-силен. Поне за мен е така.

     Спокойствието, което носи първият сняг. Трупа се - снежинка по снежинка, уверено и сигурно, докато стане цяла преспа. Колко тежи една снежинка? Около милиграм...лека, бяла нежна, симетрична и различна от всяка друга...неповторима и толкова крехка, а в същото време толкова силна, може да затрупа всичко в бяла пелена.
    Снегът е студ, ледено студено пощипване по лицето. Той е ледовита стихия, хаос от падащи снежинки, бяла магия, завладяваща неусетно, но непоклатимо. 

    Снегът е уютна стая с бумтяща камина, мирис на канела и печени кестени, ароматен чай или топло мляко. Той е запотено стъкло на прозорец, по който рисуваме сърца.

    Снегът може да е спокойствие и време за размисъл за отминалото лято и предстоящата цветна пролет.
 
    Ходя по снега, чувам само поскърцването му под подметките си и собственото си дишане. Затварям очи и си представям, че ходя боса по пясъка, парещ под краката ми, усещам мирис на море и топлината на слънчевите лъчи, чувам вълните и вкусвам солените капки по устните си, рисувам сърца по мокрия пясък и съм щастлива и спокойна...пак ще дойде лято!