Спокойствието, което носи първият сняг. Трупа се - снежинка по снежинка, уверено и сигурно, докато стане цяла преспа. Колко тежи една снежинка? Около милиграм...лека, бяла нежна, симетрична и различна от всяка друга...неповторима и толкова крехка, а в същото време толкова силна, може да затрупа всичко в бяла пелена.
Снегът е студ, ледено студено пощипване по лицето. Той е ледовита стихия, хаос от падащи снежинки, бяла магия, завладяваща неусетно, но непоклатимо.
Снегът е уютна стая с бумтяща камина, мирис на канела и печени кестени, ароматен чай или топло мляко. Той е запотено стъкло на прозорец, по който рисуваме сърца.
Снегът може да е спокойствие и време за размисъл за отминалото лято и предстоящата цветна пролет.
Ходя по снега, чувам само поскърцването му под подметките си и собственото си дишане. Затварям очи и си представям, че ходя боса по пясъка, парещ под краката ми, усещам мирис на море и топлината на слънчевите лъчи, чувам вълните и вкусвам солените капки по устните си, рисувам сърца по мокрия пясък и съм щастлива и спокойна...пак ще дойде лято!
Снегът е студ, ледено студено пощипване по лицето. Той е ледовита стихия, хаос от падащи снежинки, бяла магия, завладяваща неусетно, но непоклатимо.
Снегът е уютна стая с бумтяща камина, мирис на канела и печени кестени, ароматен чай или топло мляко. Той е запотено стъкло на прозорец, по който рисуваме сърца.
Снегът може да е спокойствие и време за размисъл за отминалото лято и предстоящата цветна пролет.
Ходя по снега, чувам само поскърцването му под подметките си и собственото си дишане. Затварям очи и си представям, че ходя боса по пясъка, парещ под краката ми, усещам мирис на море и топлината на слънчевите лъчи, чувам вълните и вкусвам солените капки по устните си, рисувам сърца по мокрия пясък и съм щастлива и спокойна...пак ще дойде лято!
RSS Feed