
Да, бях успяла да реализирам мечтите си или поне част то тях, другите се бяха превърнали в моя цел. Цел, която преследвах с хъс. Когато бях малко дете мечтаех да пътувам, да обиколя всяко кътче на планетата и да се опитам да докосна останалите хора до видяното и почувстваното от мен. Исках да пиша, хората да знаят името ми. До известна степен бях успяла, пътувах, пишех, обичах.
Любов, без нея животът ни е празен. Нищо няма значение. Може да е любов към най-милия на сърцето ни, към родителите, към приятелите...но без нея не може.
В този момент се замислих, дали обичах и бях обичана достатъчно, дали успявах да извадя на показ тази любов. Те не бива да бъде скрита, не бива да се боим от нея. Напротив любовта трябва да е свободна, да лети високо, високо над облаците!
В момента се чувствах точно така – свободна, обичаща и обичана!”