Хераклея Синтика

Хераклея Синтика, Синтия или Хераклея Стримонска - Градът, от който Александър Велики тръгва на първите си военни походи. Името му е дадено в чест на Херакъл. Добавеното към него Синтия или Синтика, оказва че е бил династичен център за тракийското племе синти, което го отличава от останалите селища, кръстени на митичният основател на македонската царска династия на Аргеадите.
На 10 километра от Петрич се издига планинското възвишение Кожух, част от кратера на изгаснал вулкан, последно изригвал преди повече от 10 хиляди години. В резултат на вулканичната дейност са се образували едни от най-горещите минерални извори в Европа (76ОС), намиращ се в подножието на хълма в местността Рупите. От изток хълмът е заобиколен от река Стримон (сега Струма), а от юг река Струмешница. На южния склон при археологически разкопки са открити останките на древния град Хераклея Синтика.
Откриването на археологическите останки на града
Първите археологически проучвания в района са проведени през 1958 година от Атанас Милчев. Тогавашният екип предполага, че са попаднали на описания от Тит Ливий главен град на медите Петра. Едва през 2002 година новооткрит епиграфски паметник от археолога Георги Митрев дава яснота за точното име на града – Хераклея Синтика (Стримонска). Мраморната плоча съдържа писмо на император Галерий от 308 година, което потвърждава градския статут и права на селището. Тя е спасена от иманяри, които са заловени на място при разкопаване на един от некрополите на града. Плочата е била преизползвана и е станала капак на гробница, а в момента се съхранява в Исторически музей Петрич.
Локализирането на града дава старт на активни археологически разкопки и проучвания, които започват през 2007 година под ръководството професор Людмил Вагалински и продължават и до днес.
Обитателите на града
Районът първоначално е бил обитаван от тракийското племе синти, населяващо долината на Стримон. Планината Огражден ги отделяла от пеоните, а на изток реката се явявала естествена граница с медите. В средата на ІV век пр.н.е. градът вече е част от Македонската държава. Хераклея Синтика става най-важният център на царската власт в района. Основавайки се на историческите факти, археологическите и нумизматичните данни от последните години, най-вероятно тя е основана от Филип ІІ в периода от 356-339 година пр.н.е. Той провежда целенасочена политика за укрепване на държавата, създавайки нови селища със смесено население, особено в граничните райони. Така освен траки в Хераклея живеят македони, гърци и други по-малки групи заселници (основно бивши военни), което става ясно от проучванията, проведени в градските некрополи. Тази политика се запазва и в следващите години – 310 година пр.н.е. Касандър заселва 20 000 души от илирийското племе автариати, а през 179 година пр.н.е., при управлението на Филип V и Персей усядат келти бастарни.
Хераклея Синтика започва своето развитие след военните и политическите реформи, които Филип ІІ налага в Македонската държава. До неговото управление реалната власт се осъществява от хетайрите - водачите на аристократичните фамилии, като царя е силно зависим от тях, а народното събрание е почти фиктивно. В новообразуваните градове Филип налага демократичен начин на управление, като правото на гражданите да избират собствени магистрати, институции, градско законодателство и да събират месни данъци. Намирайки се на североизточната граница на македонското царство, Хераклея има задача да пази държавата най-вече от набезите на медите разположени на изток от Стримон. Това става повод за бързото нарастване на градската територия.
Римска епоха
Начинът на управление, разширената територия и увеличаването на населението дават тласък на бурното развитие на Хераклея Синтика и превръщат селището в голям градски център. Такъв го намират и римляните след ІІІ Македонска война през 168 година пр.н.е., когато след битката при Пидна завладяват Македонската държава. По-късно след потушаването на поредния бунт Македония официално е обявена за Римска провинция.
Разрушителните земетресения
През 388 година Хераклея Синтика е разтърсена от опустошително земетресение със сила 8,8 по Рихтер. След труса градът е залят от мощна приливна вълна от река Струмешница, което нанася още по-големи поражения, особено в ниската част. На места под южният край на форума има повече от два метра речни отлагания. Разрушенията са толкова големи, че селището повече не се възстановява. Населението се премества към Дезудава (днес Сандански). Част от хората, които остават се опитват да продължат живота си. За това свидетелства четвъртият жилищен период. През 425 година градът е разтърсен от още едно, не толкова силно земетресение, отново придружено с приливна вълна. В началото на VІ век при управлението на Юстиниан І са последните сведения за плащане на данъци в Хераклея Синтика. Няма информация какво е предизвикало окончателното изоставяне на града. В този период в района върлува чумна епидемия, която покосява 40% от населението. Тогава в областта проникват славянските племена.