<![CDATA[ГЕРГАНА ЛАПТЕВА - ПИСАТЕЛ - Блог]]>Fri, 10 Apr 2026 13:50:18 +0300Weebly<![CDATA[Немрут  (Nemrut Dağ)]]>Sun, 30 Nov 2025 06:20:52 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/november-30th-2025Едни от най-красивите и впечатляващи изгреви могат да се видят на Източната тераса и съответно залези на Западната на връх Немрут  (Nemrut Dağ), наричан "Божествен", част от  планинската верига Таурос в провинция Адъяман.
Самотно извисяваща се на 2134 м, сред дива пустош, големи температурни амплитуди, с обрулени от ветровете хълмове и отстояваща на суровите природни стихии. На върха е била скрита за света една от най-впечатляващите и загадъчни археологични находки – гробницата на Антиох I Теос – цар на Комагена.
По майчина линия той бил потомък на Александър Македонски, а от страна на баща си произлизал от персите и принадлежал към династията на Ахменидите. Антиох решил да направи величествена могила високо на върха на планината. Не се знае с точност за колко време и как е била построена петдесетметрова мраморна пирамида, но резултатът е наистина зашеметяващ. Пред нея били поставени пет огромни статуи високи от по девет метра всяка – четири на гръцки и персийски богове. Главите им са били отсечени от християните по време на иконоборчеството.
В култов надпис Антиох декларира, че е построил мястото за вековете и идните поколения като благодарност към боговете и своите предшественици.

Гробницата е била открита през 1881 година от немския инженер Карл Сестер.
Днес комплексът Немрут е включ в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

]]><![CDATA[Дан Браун - среща в Милано]]>Sat, 25 Oct 2025 18:57:43 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/dan-brownКогато човек пише, малко или много се променя и като читател. Става по-критичен, по-взискателен и търсещ. Поне при мен е така!
Но, когато някоя книга ме грабне, не искам да я оставя, докато не стигна до последната страница. Неминуемо след това, посягам към друга – от същия автор. И следващата. И следващата.
Но, когато този автор е не кой да е, а  ДАН БРАУН! Тогава каквото и да кажа, каквото и да напиша ще е малко.
 
Дан Браун притежава:
Любопитство и интерес към науката и религията. Израснал е в среда, в която тези две теми са се преплитали - баща му е бил учител по математика, а майка му - църковен органист. Това противоречие го е подтикнало да изследва връзката между науката и религията, тема, която е в основата на много от произведенията му.
Изследователски подход. За да създаде своите завладяващи сюжети, той влага много усилия в проучване. Впечатляващ е начина по-който той описва детайлите, архитектурата, културата и историята в своите книги.
Майстор е на разказването. В романите си той умело смесва факти и фикция, като създава напрегнати трилъри, които държат читателя в напрежение до последната страница.
Достъпен за масовата публика. Той е един от най-популярните писатели на нашето време. Неговите книги са лесни за четене и могат да допаднат на широк кръг от хора. Неслучайно са преведени на 56 езика и милиони хора по света се наслаждават на творбите му.
Скромна и потайна личност. Въпреки огромния си успех, той избягва прекомерното медийно внимание. Публичните му изяви са премерени, а личният му живот е до голяма степен далеч от светлините на прожекторите. 
Притежава уникално чувство за хумор и самокритика.
 
Да присъствам на представянето на новия роман "Тайната на тайните" на Dan Brown или "L'Ultimo Segreto" (италианското издание) в Милано е много повече от сбъдната мечта.
Трудно мога да опиша вълнението и емоциите, които изпитвам. Мога само да кажа, че преживяването е уникално и незабравимо.
Откакто за пръв път прочетох негова книга, мечтаех да посетя всяко място, описано в романите, да съпреживея историята с героите и да усетя атмосферата, която той така умело описва. И го направих! Пътувах из Флоренция, Рим, Париж, Истанбул и Лондон с Робърт Лангдън и научих толкова много за теми, които ми бяха непознати дотогава. Книгите на Дан Браун са цяла Вселена от знание, приключение и мистерия.
Няма да крия, че именно той ме вдъхнови да започна да пиша и затова съм безкрайно благодарна, че имах щастието да го срещна лично и да чуя с какъв хъс разказва за живота и творчеството си съм още по-впечатлена от личността на Дан Браун.
Залата на Teatro Carcano трудно събра всички, желаещи да станат част от това събитие.
 
„Писането за мен не е работа, а страст! Пиша, за да споделя с хората, това което ме вълнува и, за което смятам, че трябва да се говори!”– казва Дан Браун.
Аз единствено мога да се съглася с него и да му кажа – Благодаря, Дан Браун! Продължавай да ни правиш част от това невероятно приключение!
 
***
Дан Браун е роден на 22 юни 1964 г. в Ексетър, Ню Хемпшир, САЩ. Започва да пише от ранна възраст, а благодарение на родителите си е запален по пъзелите и загадките. Учи английски и испански, но след като се дипломира започва кариера на музикант. Оказала се не толкова успешна, през 1993 г. той се връща в родния си град и става учител. През 1998 г. издава първият си роман Цифрова крепост, който не бележи особен интерес. Това не отказва авторът да пише. Той твърдо вярва в своя успех и през 2003 г. публикува Шифърът на Леонардо. Романът се превръща в световен бестселър и една от най-популярните книги на всички времена. Тя поражда и рекордните издадени копия на следващите му трилъри, публикувани на 56 езика.
Неговото име е добило световна популярност с романите Шестото клеймо, Шифърът на Леонардо, Ад, Ангели и демони, Изгубеният символ и Произход. Сложните сюжетни обрати разплитат исторически, религиозни теми и теории на конспирацията, за да създадат вълнуващо изживяване за читателите и да издигнат Дан Браун като един от 100-те най-влиятелни хора в света за списание TIME.
]]><![CDATA[Сиена, Тоскана]]>Thu, 24 Apr 2025 17:23:13 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/7538311Сиена е главен административен център на едноименната провинция в областта Тоскана. Разположен в хълмиста местност, южно от Флоренция, градът е прочут с художествената си академия, музеите и историческият център, който е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Градът е основан от етруските някъде преди 400 г. пр. н.е., когато областта е била населявана от племе наречено Сайна. Съдбата на това първо селище е наясна, но се знае, че император Август основава римски град на същото място – Сиена Юлия. След 1115 г. с основаването на Република Сиена, градът процъфтява, превръщайки се във важен културен и икономически център.
Според една легенда, основаването на града се дължи на Сений, един от двамата сина на Рем, братът на Ромул. Тя гласи, че двете деца на Рем избягали от Рим, за да се измъкнат от отмъщението на Ромул. Напускайки града, те откраднали статуята на Вълчицата от храма на Аполон. Тяхното пътуване ги отвело до хълма Кастелвекио, където основават древния град Сена (на името на Сений). Оттогава вълчицата е символ на Сиена.
Освен историческия център на града, можете да разгледате и Сиенската Катедрала - Duomo di Siena, която датира от XII в. Друго архитектурно съкровище е оформения като мида градски площад Piazza del Campo. Там любителите на изкустворо могат да разгледат музея на изкуството, който се намира в Palazzo Pubblico, срещу кулата Torre del Mangia. На площада Piazza Salimbeni можете да откриете средновековното седалище на Monte dei Paschi di Siena, една от най-старите банки в света. Сред забележителностите на Сиена е още и крепостта Fortezza Medicea, построена между 1561 и 1563 г. Ако посетите италиянския град на 2 юли или 16 август ще имате възможност да наблюдавате традиционното надбягване с коне Palio, което се провежда 2 пъти в годината около Piazza del Campo.
]]><![CDATA[San Gimignano (Сан Джиминяно), Тоскана]]>Thu, 24 Apr 2025 17:13:02 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/san-gimignanoSan Gimignano (Сан Джиминяно) се издига на хълм над долината Елза в Северна Тоскана.

Селището е известно със средновековната си архитектура и най-вече с четиринайсетте кули, които могат да се видят от разстояние няколко километра. Прочуто е и местното бяло вино - Vernaccia di San Gimignano. Гроздето Верначия се споменава за пръв път в документи от XIII век, а в литературата е увековечено във втората част от „Божествена комедия“ на Данте Алигери.
Етруските основали града през III век пр.н.е. За пръв път днешното име се среща в документи от X век. счита се, че епископът на Модена - Сан Джиминяно, е спасил селището от окупацията на Атила. През Средновековието Сан Джиминяно е важна спирка по поклонническия път „Виа Франчиджена“ („Френският път“), свързващ английския град Кентърбъри с Рим, минаващ през Франция и Швейцария. Кръстник на градчето и на едноименната отсечка по „Виа Франчиджена“ е архиепископът на Кентърбъри Сигерик, минал по поклонническия път в периода 990 г.- 994 г. Средновековието е най-важният период в развитието на Сан Джиминяно. Търговията с местни стоки (особено шафран) и развитието на финансовите услуги създават бляскав градски център, известен със своите 72 кули, от които в момента са останали само 14. Единствената отворена за посетители в момента е Torre Grossa. Кулите са издигнати в периода XI – XVI в, за да демонстрират богатството на могъщите местни благородници и за убежище в случай на смутни времена. В периода XIV – XV в. икономическият възход на Сан Джиминяно спира. Градът минава под Флорентинска власт, но изкуството бележи невиждани върхове, благодарение на сиенските и флорентинските творци: Мемо ди Филипучо, Тадео ди Бартоло, Липо и Федерико Меми, Доменико Гирландайо, Пиеро дел Полайоло и др.
Истински „взрив“ и пиршество за сетивата са фреските в Съборния храм на Сан Джиминяно „Успение Богородично“ (Collegiata), изографисани от художници от Сиенската школа, намиращи се под влиянието на Дучо ди Буонинсеня и поетиката на Джото ди Бондоне от Ранния Ренесанс.
Сан Джиминяно е известен и с хранително-вкусовите си традиции - производство на шафран, финият и лек тоскански зехтин тип „екстра върджин“, тосканските шунки и салами и, разбира се, известното по цял свят тосканско бяло вино „Вернача“. На голяма почит е прасето от прочутата месодайна порода „чинта сенезе“. Сладоледеният салон на синьор Серджо Дондоли, намиращ се на Piazza della |Cisterna, предлага великолепен сладолед, като забележителни негови творения са тези с шафран, кианти, лавандула и др.
На гърба на Съборния храм, точно срещу Крепостта, често застава актьор, облечен като Данте и вдъхновено рецитира „Божествена комедия“, тъй както самият Данте Алигиери, посетил Сан Джиминяно в качеството си на флорентински дипломат преди 716 г., го е правил мислено.
]]><![CDATA[Верона - градът на любовта и Аида!]]>Sat, 21 Dec 2024 07:17:22 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/2203375Разположена край живописната река Адидже, с чудно красиви мостове, свързващи двете части на града, с автентичната си архитектура, Верона очарова своите посетители.

Градът е основан през IV в. пр.н.е. В пределите на Римската империя е от 49 г. пр. н.е. За стратегическото местоположение на Верона свидетелстват древните пътища като Виа Галика, Виа Клавдия Августа и Виа Постумия, които се пресичат на територията на града, както и битките, в които участва на страната на Древен Рим и като част от Римската империя. С разпадането на западната Римска империя и с победата на Теодорих Велики над Одоакър през 479 г. започва доминацията на остготите в Италия. През 13 – 14 век е независим град-република, управляван от фамилията Скалигери, а по-късно е част от Венецианската република.

Верона е включен в списъка на ЮНЕСКО заради множеството архитектурни и исторически паметници от Средновековието и от Римско време. Сред тях са - Музеят на средновековните фрески, които показват изяществото на художниците от миналото, амфитеатърът, който е трети по големина в Италия, след колизеума в Рим и арената в Капуа, както и множество дворци в района и безспорно най-известното място - дворецът на Жулиета, където, според драмата на Шекспир се е разиграла и драматичната любовна история с възлюбения й Ромео.

Паметник на един от най-известните херцози от фамилията - Франческо дела Скала, се намира в близост до църквата. Именно той е бил дом на много учени, художници и творци от това време. Сред имената се откроява това на Данте Алигиери, който е прекарал няколко години там, след като е изпаднал в немилост в родната си Флоренция.
Верона освен това е наричан и градът на Аида. Причината за това е, че през 1913 г. за първи път е изпълнена в чест на 100-годишнината от рождението на Верди операта „Аида“. И до ден-днешен Арена ди Верона е един от символите на оперното изкуство, където продължават да се изпълняват образци от елитарното изкуство.
]]><![CDATA[Тиуанако-Градът на мъртвите, Пума Пунку и културата Аймара]]>Mon, 11 Nov 2024 14:42:13 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/2712099Сред високи над 6000 м планински масиви на Боливия се простира тайнственият  Тиуанако („Мъртвият град”). Комплексът е изграден на 4000 м надморска височина, в боливийските Анди, близо до границата с Перу. Макар и в руини, той предизвиква възхищение и страхопочитание и днес.
Тиуанако бил пристанищен град на езерото Титикака, което днес се намира на 20 км от останките му. Наричали го "Пума Пунку" ("Врата на пумата"). Първите заселници дошли по тези места около 1500 г. пр.н.е. Тъй като не са имали писменост, сравнително малко са запазените свидетелства за начина им на живот. Всички най-важни събития в историята на тази цивилизация са отразени в легендите и песните на индианците, предавани от поколение на поколение. Само няколко писмени доказателства за предколумбовата история на Новия свят са запазени в летописите на испанските свещеници. Те изучавали по-специално местния фолклор и обичаи, за да ги превърнат в християнски. Тези документи обаче не могат да се считат за напълно надеждни, тъй като информацията често е била или грешно разбрана от колонизаторите, или умишлено изкривена от индианците поради нежеланието им да сътрудничат. Освен това испанците направили всичко възможно, за да унищожат духовната и материална култура на местните племена. Преди археолози да го направят достъпен за посещение днес, целият комплекс на Тиуанако бил покрит с дебел слой пръст и на повърхността се издигали само огромни каменни порти.
Културата Тиуанаку произхожда от индиански племена, преселили се по тези земи от Северна и Централна Америка. Изкачвайки се високо в планините, някои племена се обединили, за да формират държава, чиято столица била Тиуанаку. Характерна била липсата на войни със съседните селища. Постепенно Тиуанако се превърнал в културен, икономически и религиозен център на огромна държава.
Разцветът на града е в периода 550-950 г. Предполага се, че жителите на тогавашния град са наброявали около 30 000 - 40 000 души. Тази империя се разпада около 1100 г., като причините за това все още будят въпроси.
Когато започва възходът на империята на инките, те намират града безлюден и полуразрушен. Наричат го „мъртъв град”. Били уверени, че каменно селище с такива размери, е могъл да построи само върховният бог Виракоча. Забележително е, че един от каменните блокове на "кея" тежи 440 тона, а останалите - от 100 до 150 тона. За съвременните изследователи остава загадка как са били транспортирани масивните каменни статуи и огромните блокове, от които са изградени постройките. Градските стени са направени чрез поставянето на пясъчни каменни блокове един върху друг, като всеки един от долните тежи над 100 тона, а горните 60 тона.  Най-близката каменоломна била на повече от 6 км разстояние. Изграждането на тези стени изисква изключително високо ниво на професионални умения. В някои части на руините има водни канали, дълги 1,8 м и широки 0,5 м.
В някои каменни плочи са открити вдлъбнатини и следи от скоби, с които са били закрепвани една към друга. Те били изработени от бронз – метал, за който учените смятат, че е неизвестен по това време на културите от Южна Америка. В един от мегалитите е изрязан прецизно жлеб, широк 6 мм. В него на равни разстояния са пробити малки отвори. Не е изяснена и технологията, с която е направено това.
Древният агротехнически комплекс сега се нарича „Издигнати полета”. Около езерото индианците издигнали изкуствени могили, напоявани чрез канална система.
В северната част на комплекса се намира най-голямата от пирамидите, наречена Акапана или мястото, където хората умират. Тя представлява изкуствено издигната 17-метрова могила, с размери 210 на 210 м и седем тераси под формата на буквата "T" с вертикални колони. Основа е изработена от перфектно нарязани и идеално пасващи си каменни блокове. Подовете са направени от кал. Пирамидата представлява сложна система за наблюдение на звездите. Определени конструкции в стените са разположени така, че да гледат към конкретни съзвездия. Благодарение на вградените линии за наблюдение можело да се определи точно времето на равноденствието и слънцестоенето. Във вътрешността е открита сложна водопроводна система. Според някои изследователи те са наследени от много по-древна цивилизация, а Акапана бил културен център много преди възникването на Тиуанако.

В основата на културата Тиуанаку е култът към Слънцето. Ето защо златото било считано за „слънчев метал“. С него украсявали храмове, дрехи на владетели и свещеници.  На северозапад от Акапана е разположен храмът Каласасая, а в него - един от най-забележителните паметници на древния свят Puerta del Sol (Врата на Слънцето). Изваяна от огромен сиво-зелен андезитен монолит, украсена с различни релефи. Ширината й е 3,8 м, височина 3 м и тежаща над 10 тона. Разположена е на огромна, повдигната над земята платформа. Тя е заградена със стена, изградена от трапецовидни блокове. На равни интервали от нея се издигат каменни стълбове с височина над 3,5 метра. До платформата се издигат каменни статуи. Пред нея се простира площад, към който някога лъчеобразно са се събирали улиците на града. Според мнението на много изследователи, на входа ѝ е поставена скулптура на върховния бог Виракоча. Най-загадъчна е композицията, състояща се от 24 фигури, изсечени от двете страни на изображението на бога, които представляват животински видове от Южна Америка, живели преди около 12 000 години. Смята се, че вратата на Слънцето е точен астрономически календар. Годината има  290 дни, 10 месеца по 24 дни и 2 месеца по 25 дни. Той показва равноденствието, сезоните, промените на Луната на всеки час и нейното въртене. Във "Вратата" са издълбани загадъчни ниши, а в долната част - две вдлъбнатини за панти.
Съществуват разногласия относно периода, в който е издигнат комплексът Каласасая. Основният изследовател на Тиуанако Артур Познански го датирал приблизително на 1500 години пр.н.е., базирайки изчисленията си на астрономическата ориентация на храма спрямо наклона на земната ос. По-късно това било потвърдено от германска астрономическа комисия, съставена от д-р Х. Лудендорф, д-р А. Колшутер и д-р Р. Мюлер. В основата на храмовия комплекс се намира площадката на каменните глави. В земята и в стените й са вкопани 175 глави, изсечени от варовик. Тъй като всички те са напълно различни, се счита че това са изображения на представители на различни етнически групи, които са били част от държавата Тиуанако.
На територията на Тиуанако са запазени огромни каменни статуи - така наречената статуя на Бенет (по името на откривателя й) е висока повече от 7 м. В близост до монолита на Бенет е открита по-малка статуя, изобразяваща брадат мъж, което е абсолютно нетипично за индианците.
Според историците, строителите на Тиуанако не били индианци, а хора с бяла кожа. А според някои легенди, това били великани, които издигнали града само за една нощ. Но за разлика от легендите, учените и до сега не могат да обяснят как са били превозени огромните каменни блокове на разстояние десетки километри от най-близките кариери. Не могат да обяснят и значението на каналите, обкръжаващи Тиуанако, както и ролята на сложната водопроводна система във вътрешността на Акапана и на други места. И накрая, не могат да обяснят загадката на камъните, които са разрязани и пробити с такава точност, сякаш са използвани съвременни инструменти. Твърде много въпроси, очакващи своя отговор.
Учените са единодушни в мнението си, че градът е преживял две катастрофи: една - естествена, причинена от наводнения, а втората - с неизвестен произход. Фактът, че именно наводнението е причинило гибелта на града, се доказва от останките от езерната флора и кости на риби, открити в утайките заедно с фрагменти от скелети на хора, загинали при природно бедствие. Намерени са и каменни плочи, инструменти, церемониални прибори и други предмети.
Според изследователите вероятна причина за рязкото намаляване на обема на водата в езерото Титикака е експлозията на космическо тяло в атмосферата на Земята. Огромната взривна вълна намалява значително нивото на водата в езерото и разпръсква масивните каменни блокове, от които са построени селищата наоколо. В резултат на това явление измира и по-голямата част от населението им. Тази апокалиптична картина е пресъздадена и в мита за бога Виракоча. Според легендата той убива почти всички хора, живеещи около езерото Титикака, с огромния потоп от Уну-Пахакути, епоха, променяща водата. Да оцелеят, позволил само на двама души, които да възродят човешкият род.
    През 1993 г., в разположените до развалините на фермите на Тиуанако, се провел експеримент. В част от древните тераси били засадени картофи. Резултатът надхвърлил всички очаквания. В експерименталните парцели земеделските производители получили отлично качество на картофите, а количеството било в пъти по-високо от добива при нормално засаждане. Причината е в това, че на такава височина студът силно вреди, а на издигнатите „тераси” свели това влияние до минимум, благодарение на водните канали, от които се акумулира дневната топлина. Така реколтата не страда от суша или наводнения.
В продължение на векове разкопките на древния град не са опазвани и са разграбвани и използвани за упражнения на военни части. Днес мястото е покровителствано от Боливийското правителство и е включено в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
]]><![CDATA[Бреша/Brescia]]>Sat, 12 Oct 2024 09:03:46 GMThttps://www.gerganalapteva.com/blog/bresciaБреша се намира в областта Ломбардия. Разположен е в полите на Алпите, в близост до езерата Лаго ди Гарда и Лаго д‘Изео.
Градът е основан по времето на Римската империя като важен регионален център. Наследник е на античния град Brixia. Добре са запазени древните архитектурни исторически паметници от римско време и от Средновековието.
Като типичен италиански град и Бреша е богат на замъци, дворци и красиви резиденции на богати фамилии. На площад Piazza del Loggia се намира и едноимения ренесансов дворец, който с колонадите си от XV век напомня на венецианската история и разкош.
Brolleto е един от най – красивите и забележителни замъци на теритирията на Ломбардия. Построен през XI век, многократно дострояван и разширяван, запазил своя стил и днес.
Не по – малко интересни са и катедралите на Бреша. Duomo Vecchio или Старата катедрала, наричана още La Rotonda е построена през XI век върху руините на древна базилика. В нея се съхраняват ценни картини и платна на видни художници като Алесандро Бонвичино, известен също като Морето, на Джироламо Романино и други.
Новата катедрала Duomo Nuovo, строена в продължение на 221 г., завършена през 1825 г. е запазила арката на светците Apollonius и Filastrius.
В Бреша са построени повече от 72 фонтана от мрамор, добиван от близките до града кариери.
На Piazza del Foro се намират останките от някогашните величествени римски постройки – Капитолий и Театро Романо, построени през 73 г. по времето на император Веспасиан и посветени на Юпитер и Минерва. Тук можете да видите съхранените оригинални олтари и красивия под с цветен мрамор.
Качвайки нагоре по павираната улица, ще стигнете до замъка – крепост, издигащ се величествено над историческя център на града, някога бил собственост на семейство Висконти. Строен през XIII век, замъкът е бил укрепен от набези с високи стени, ров и подвижен мост. Днес тук се помещава Музеят на оръжията, както и Музеят на историята и Обсерваторията.
Бреша, както повечето типично италиански градове е съхранил облика си от Римска епоха, Средновековието и Ренесанса до днес.
Освен богатството от архитектурно – исторически ценности, Бреша предлага на местните, както и на гостите на града множество тратории и ресторантчета с типичната си собствена романтична атмосфера, в които се предлагат кулинарни изкушения от богатата на вкусове италианска кухня.
]]>