Алексей Сергеевич Уваров (1825–1884 г.): Син на Сергей Семьонович, известен руски археолог и един от основателите на Историческия музей в Москва. През 1864 г. основава Московското археологическо дружество, което става център на историческата мисъл. Неговата най-голяма гордост е създаването на Императорския руски исторически музей (днес на Червения площад), на който той е първият директор.
Прасковя Сергеевна Уварова (1840–1924 г.): Съпруга на Алексей Сергеевич, също виден археолог и председател на Московското археологическо дружество. След смъртта на Алексей Сергеевич през 1884 г., тя поема председателството на Московското археологическо дружество и го ръководи цели 33 години.
Семейното им имение „Поречие“ край Москва е било превърнато в истински музей, където са се съхранявали безценни ръкописи, монети и антични предмети. След революцията през 1917 г. голяма част от тези съкровища преминават в държавните фондове.
Архимандрит Леонид
Леонид (Кавелин) (1822–1891 г.) – един от най-видните руски църковни историци, археографи и библиографи на XIX век.
Описание на колекцията „Уваров“: Архимандрит Леонид съставя фундаменталния труд „Систематическо описание на славяно-руските ръкописи от сбирката на граф А. С. Уваров“. Това е мащабен опис на една от най-богатите частни колекции от ръкописи в Русия, която по-късно става част от фонда на Историческия музей.
Сътрудничество в археологията: Като активен член на Московското археологическо дружество (основано от Уваров), той участва в научния живот на организацията и допринася за развитието на църковната археология.
Той изследва и публикува данни за Охридската архиепископия, българските ръкописи в Света гора и култа към свети княз Владимир сред южните славяни. Неговите трудове в Кирило-Методиевската енциклопедия подчертават ролята му в доказването на историческите права на българската църква.
Презвитер Григорий
Средновековен български книжовник, съвременник на цар Симеон Велики и цар Петър I. Известен е като „презвитер на всички български църкви“ (титла, която подчертава високия му ранг в църковната йерархия). Презвитер Григорий е известен с бележката си в края на староруския препис на Симеоновия сборник, където той се посочва като редактор или преводач на текстовете по поръчение на царя. Леонид Кавелин изследва паметници, които споменават Григорий като „преписвач на книгите на светите пророци“. Това потвърждава ролята на Григорий в мащабния проект за превод на Стария завет на старобългарски език. За учени като Уваров и архимандрит Леонид, фигурата на презвитер Григорий е ключово доказателство за високото ниво на българската книжовност, която по-късно става основа за руската култура (т.нар. „Първо южнославянско влияние“). Презвитер Григорий се счита за един от основните преводачи на библейските книги от гръцки на славянски. Без неговата работа много от текстовете, които днес намираме в Уваровата колекция и в библиотеките на манастири като Троице-Сергиевата лавра, вероятно нямаше да съществуват в този вид.
„Летописець рускихь царей“ се отнася до специфичен летописен текст, открит в т.нар. Уваровски списък (ръкопис № 10 от сбирката на граф Алексей С. Уваров).
При описанието на ръкописите на граф Уваров, архимандрит Леонид обръща внимание на кратък летопис, прибавен към преводната хроника на Йоан Малала. Този текст съдържа сведения за руските князе, но и препратки към много по-стари източници.
В този контекст се появява бележката, че презвитер Григорий (книжник от времето на цар Симеон) е превел или преписал книгите на пророците „от гръцки на славянски език“ за българския цар.
Най-значимото е, че именно в този тип летописни компилации (в Уваровския и Погодиновия преписи) е съхранен уникалният „Именник на българските ханове“. Учените установяват, че „Летописецът на руските царе“ всъщност е ползвал за основа много по-стар „Летописец на българските ханове“.
Архимандрит Леонид доказва, че руското летописане не започва „на празно място“, а стъпва върху българския модел на летописане, донесен в Русия от книжници като презвитер Григорий. Уваровият списък става основното доказателство за т.нар. „българска следа“ в ранната руска история. Именно той послужи за първообраз на преписа, описан в книгата.
Университетът в Палермо (Università degli Studi di Palermo или UniPa) - Един от водещите научноизследователски и образователни центрове в Италия, заемащ четвърто място в страната по брой студенти.
Болонският университет Alma Mater Studiorum - Основан през 1088 г., е официално признат за най-стария университет в западния свят, функциониращ без прекъсване. Той не само е символ на академичната традиция, но и водещ световен изследователски център.
Archiginnasio di Bologna или Общинската библиотека - е най-голямата общинска библиотека в региона Емилия-Романя. Съхранява над 850 000 тома, включително ценни ръкописи и инкунабули, като се фокусира върху хуманитарните науки и историята на Болоня.
Biblioteca Comunale degli Intronati - Общинска библиотека Интронатив Сиена – Създадена е през 1758 година, когато архидякон Салустио Бандини дарява сбирката си на университета, за да му осигури подходяща колекция от книги. Той включва сред условията на завещанието „публичното“ ползване на читалните. Фондът й, заедно с архива се разраства с времето, благодарение на даренията и финансирането от правителството на Великото херцогство. Днес той надхвърля 600 000 документа.
Катакомбите на капуцините в Палермо - Гробище с над 8000 мумифицирани скелета на някогашни жители на Палермо и околните селища.
Сицилианската керамика - световноизвестна форма на изкуство, дълбоко вкоренена в историята на острова, съчетаваща гръцки, римски, арабски и испански влияния. Тя е прочута със своята майолика – ярко оцветена, глазирана керамика с характерни мотиви.
Великопреславска или Преславска художествена керамика - Създадена е с обявяването на Велики Преслав за втора столица след Плиска на Първото българско царство. В околностите на града има много находища на бяла глина (каолин). Открити са над 13 ателиета-работилници, които били разположени в манастирските комплекси.
Археологически музей „Велики Преслав” и Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“ - Те са сред най-значимите културни институции в България, съхраняващи наследството на втората българска столица от нейния „Златен век“. Музеят е част от Националния историко-археологически резерват „Велики Преслав“ и предлага на посетителите възможност да видят уникални артефакти от епохата на Първото българско царство.
Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий“ - Библиотеката е най-старият културен институт в следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Тя изпълнява ролята на национален архив на българската книжнина.
Княгиня Олга Киевска Олга с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка. Според „Летописец на руските царе“ (късен препис от XVI в.), Олга е доведена в Киев от „Плесков“. Докато традиционната руска историография тълкува това като град Псков, много изследователи (като архимандрит Леонид Кавелин и историци като Пламен Павлов) смятат, че става дума за Плиска – старата българска столица. Според хипотезата, тя е племенница на цар Симеон Велики (съответно внучка на цар Борис I) и първоначалното ѝ рождено име в България е било Елена. Смята се, че името „Олга“ е варяжката (скандинавска) адаптация, приета след брака ѝ с Игор, за да бъде приета от руския елит.
Договор за съюз между цар Симеон и княз Игор
В историческата наука не съществува официално потвърден писмен договор за пряк военен или политически съюз между българския цар Симеон I Велики и киевския княз Игор I, въпреки че в някои източници се споменават индиректни връзки и дипломатически взаимодействия.