Ивелина Николова - ,,Третият слой"
|
,,Третият слой" е роман от Гергана Лаптева.
Това е четвъртият й роман. Гергана Лаптева няма слаб роман, но мисля,че точно този напълно изрязва зрелостта й като автор. Паралелното развитие на сюжетни линии не е нещо чуждо за авторката,но тук те са еднакво многопластови и завладяващи. Ако в части от предишните й романи се усещаше нотка на незавършеност и горчивина заради част от епизодите и случките ,то тук всеки намира себе си чрез обичта. Обичта в този роман е най-завършена,най-осмислена и най-осмисляща. Обич към себе си,към любимия,към семейството,към работата,към света изобщо. Особено докосващ е.Дали заради българския исторически контекст,засягащ много силна династия, или заради романтиката на Венеция. Дали пък заради съвременен Константинопол или по малко от всичко. Не мога да кажа,че е най -добрият й текст, защото всички са изключителни,но ще кажа ,че за мен е безупречно изработен. Минал през душата и перото. Мисля ,че в този текст и чрез него, авторката не надмина себе си, а преоткри себе си. |
"ilove.reads - Третият слой"
Страшно много харесвам Гергана Лаптева като автор. Пише увлекателно, интересно и можем много любопитни факти да научим от нейните книги. Обичам и това,че с всяка книга ни пренася на различно и много интересно място. В "Третият слой" това е Италия. Обожавам да чета за тази страна и това страшно много ме привлече в романа. А историята на романа е свързана със стара картина, тайни,които никой не иска да бъдат разкрити и една дама,която не се спира пред нищо, за да постигне целите си. Главните герои Анна Конти и Франческо се впускат в шеметна надпревара с времето,като се опитват да разгадаят стара история свързана с папите и нещо зловещо, случило се преди много години. Разбира се в романа има и романтична нишка,която е много добре вплетена между историята за картината и между особеностите,които се случват в работата на Анна.
Един роман,който определено заслужава внимание. А за мен е може би най-добрият на авторката досега.
Един роман,който определено заслужава внимание. А за мен е може би най-добрият на авторката досега.
Hrisilandia “Третият слой” – Гергана Лаптева
Харесва ми тази традиция, която се заформи през последните години – да започвам лятото с роман от Гергана Лаптева. След “Монетата”, “Божествен аромат” и “Тайната от Апамея” тази година идва ред на “Третият слой”, който се превърна в най-любимата ми книга от авторката. Причината – не само че Гергана Лаптева надгражда постигнатото до момента като писател, а и защото това е може би нейната най-детайлна и най-богата творба.
“Третият слой”:
|
Ако трябваше да посоча български автор, който да е еквивалентен на Дан Браун, то вероятно щях да се спра на Гергана Лаптева. При нея наблюдавам същата динамика в стила, същата изчерпателност откъм факти и информация и този нюх към миналото, което е бездънна съкровищница от неразказани истории. В “Третият слой” Гергана Лаптева бърка именно в нея и улавя нишка, отвеждаща читателите до Ватикана през Средновековието, до Четвъртия кръстоносен поход и знакови събития от Второто българско царство. Интригата обаче се заплита в наши дни, когато необикновена картина се озовава в ръцете на опитна реставраторка и архитект с интерес към изкуството. Използвайки познанията си, двамата тръгват по следите на погребана от векове загадка, за да открият истината за смъртта на един владетел и междувременно се озовават на кръстопът в живота си, принудени да избират между познатото и неизвестното, между страховете и любовта.
“Третият слой” ми се стори най-мащабният роман на Гергана Лаптева. Нейната ерудиция и акуратност при използването на факти винаги са били нещо, което ме е впечатлявало, но тук говорим за детайли, свързани с професията на реставраторите и процеса на възстановяването на антики, с елементи от забележителности и сгради като културно наследство, носещи белезите на тяхната епоха, с документи, свидетелстващи за управлението на владетели, оставили своя отпечатък в историята. Не е лесно да жонглираш с толкова много информация, но авторката се справя умело, като разпределя “товара” между отделните герои и следва хронологията на събитията от вчера и днес. Книгата ни отвежда до Венеция, Рим, Истанбул, Ватикана и дори до Велико Търново и докато изучаваме тайните кътчета на храмове, църкви и катедрали, попиваме от културата на съотвените народи, радваме се на тяхната кухня и обичаите им и мечтаем как един ден ще се пренесем на живо на тези места. Необичайното в “Третият слой” е включването на гледната точка на героиня, живяла преди 8 века. Самата авторка сподели, че за нея е било истинско предизвикателство да говори от името на личност, от която я дели такава солидна времева разлика. И тъй като това са глави, които крият подсказки около развръзката на сюжета, няма да ви издавам подробности, но ще споделя, че Гергана Лаптева се справила отлично с пресъздаването на емоционалната буря, преобърнала живота на героинята. Всъщност емоцията в книгата, скъсяването на дистанцията с читателя и изграждането на образите са три неща, върху които си личи, че авторката е работила сериозно. Що се отнася до водещите персонажи в романа, вярвам, че ще ви заинтригуват. Франческо разказва толкова разпалено за архитектурата на някоя сграда, че ще ви накара да я погледнете със съвсем други очи. Изправен на кръстопът в личен и професионален план, това приключение му помага да избере посоката, в която иска да върви живота му. Ана Конти е по-сложно устроен образ – при нея имаме наслагване на спомени от миналото, на драматични раздели и едно силно приятелство от ранните ѝ години. Всичко това в комбинация с любовта ѝ към изкуството и нейната решителност да стигне до дъното на загадката я превръщат в особено харизматична героиня. Първоначално имах някои резерви относно бързото пламване на романса помежду им, но пък Гергана Лаптева описва толкова добре химията и привличането, че някак приемаш неизбежната истина – любовта спохожда човек, когато най-малко очаква, но и тогава “когато си готов за нея”. “Третият слой” от Гергана Лаптева е завладяващ, динамичен и пъстър роман, в който история, архитектура и изкуство рисуват картина на Средновековна Европа през погледа на съвремието. Книга, в която всеки отговор отваря нов въпрос и повлича читателя на пътешествие, което не иска да свършва. 
|
|
|
|
|
Изключително интересна книга, която много ми хареса. Обожавам да чета приключенски трилъри и Гергана Лаптева е истински майстор по написването им. Това е първата нейна книга, която чета и със сигурност няма да е последната.
Архитектът Франческо Фабиани наследява къщата на чичо си във Венеция, в която не е живяно отдавна. Докато я разчиства, той намира картина на прочутия художник Якопо Тинторето - последният голям художник на италианския Ренесанс. При проверка на картината реставраторката Ана Конти се натъква на шифър скрит под два слоя боя. Той разкрива съществуването на писмо с тайни, което уличава папата, че е наредил убийство на средновековен владетел. Братовчедка ми е на Еразъм в Рим и ми праща снимки на всички забележителности от книгата и ми беше невероятно интересно. Никога не съм ходила в Истанбул, но ми се доходи. Много ми хареса, че книгата е фокусирана върху българската история. Даже се порових за допълнителна информация. Увлекателният стил на Гергана Лаптева и интересните ѝ герои подпомогнаха “Третият слой” да се превърне в една от любимите ми книги. Препоръчвам горещо! Оценка 5/5 Магията на книгите
|
За мен Гергана Лаптева е българският Дан Браун. Тя притежава същата страст към тайните и загадките на миналото, умело борави с различните конспиративни теории, във всеки неин роман личи високият й интелект и богата обща култура. "Третият слой", по моето скромно мнение, е най-добрата й книга досега. Минало и настояще, история и архитектура, любов и смърт са канавата, върху която авторката извезва съдбата и митарствата на своите герои. А те са много интересни и обаятелни личности. Един римски архитект - Франческо Фабиани- намира на тавана на наследеното от чичо му "палацо" във Венеция стари картини и скици с въглен. За негова изненада една от картините се оказва ранна творба на един от най-ярките представители на венецианската ренесансова школа - Якопо Робусти, по прякор Тинторето /малкия бояджия /. Франческо отнася картината в Отдела по реставрация на културното наследство. Там тя е подложена на анализ от най-способната реставраторка, очарователната Ана Конти. Използвайки най-съвременните методи за установяване на авторство и датировка, младата жена доказва, че картината действително е на Тинторето, но под неговия слой бои има още една картина. Тя е много по-старинна и представлява пейзаж с гондоли от Венеция. Какво е изумлението й, когато анализът показва и трети слой, близък по време със стария пейзаж. Той представлява грубо нарисувана карта и шифрован текст. Бившият съпруг на Ана, професор по криптография, разчита текста. Оказва се, че това е тайно послание от миналото, което е свидетелство за престъпление на много високопоставено лице - главата на Римокатолическата църква. Тогавашният папа Инокентий III е поръчал убийството на неизвестен владетел и има писмени доказателства за това. Ана се среща с Франческо, за да му съобщи тази невероятна новина. Между двамата прехвърчат искрите на привличат, споделят и общ интерес към историята и загадките. Той ги подтиква да тръгнат по стъпките на тайнствения документ с ентусиазъм,колкото смел, толкова и безразсъден. Какъв ще бъде техният път, дали ще е трънлив, опасен, пълен с неочаквани предизвикателства? Авторката пуска читателите във вълнуващ водовъртеж от сюжетни обрати, като показва не само убедително художествено майсторство, но и изключително детайлно познаване на древната и средновековна история. Разкъзът е едновременно емоционално и интелектуално наситен, с прекрасни, живи описания на местата и градовете, които те посещават. В действието на романа има напрежение, истинска романтика, изненади и открития. Мога да пиша още много за тази наистина добре книга, но бих искала всеки любител на четенето да я вземе в ръце и да се увери сам. А на Гергана Лаптева пожелавам още творчески успехи и още много хубави книги!
|
The Librarian's Granddaughter's, “Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева
|
Здравейте, мили четящи хора!
“Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева е втората книга, която чета от авторката. Избрахме я за книга на месеца в литературен клуб “Книжни пътешественици”. Много ми хареса “Божествен аромат” и нямах търпение да се потопя в новата история, която ме чакаше зад страхотната корица, която отново е дело на Кontur Creative. Срещаме се с Марина, която е собственик на галерия. Тя е красива млада дама, но таи много тежки и тъжни чувства. Борис е любител на екстремните изживявания и фотограф. Работата му го е водила на всякакви места по света, включително и Антарктида. По някакъв странен каприз на съдбата, те ще се озоват на едно и също място в Турция и ще тръгнат по следите на отдавна изгубена мозайка. Историята обещава любов и приключения. |
"Тайната от Апамея" | Ревю - август 18, 2022 Gabriella
|
Спонтанните решения понякога се оказват най- правилните стъпки, които можем да направим в живота си. По този съвсем случаен начин се сдобих и с книгата на Гергана Лаптева. Нямах нито очаквания, нито специфични нагласи, а само пламенно желание да опозная Марина, Борис, Симона, Саид Ал-Карим. Сякаш историята сред 476 страници сама ме повика, за да съпреживея най- красивото и истинско приключение, което бих могла някога да си представя. Израснала съм с поредицата "Мумията", а една далечна моя детска мечта беше да бъда археолог, да откривам съкровища и да се доближа възможно най-близко до света на древните и до техните тайни. Гергана Лаптева и нейният роман "Тайната от Апамея" сбъднаха мечтата ми, но и постигнаха много повече. Много лесно дадена книга може да бъде определена като "любима", но зад кориците на тази съвременна история се крие много повече от значението на това прилагателно. Тази книга се изживява, тя се чувства от край до край.
Романът на Гергана Лаптева е пътешествие до близки и далечни страни, до скрити от древността истории и загадки, но и до нашата собствена същност, до жестоката реалност и красотата на миналото. |
“Тайната от Апамея” – Гергана Лаптева
written by Хриси 30.06.2022
Автор: Гергана Лаптева
|
Вече ми стана традиция лятото да минава под знака на нова книга от Гергана Лаптева. Останах очарована от “Монетата”, вълнувах се, докато четях “Божествен аромат”, а сега се потопих и в атмосферата на “Тайната от Апамея”, която се оказа също толкова увлекателна и интересна, колкото предишните две книги.
“Тайната от Апамея”: Преди пет години животът на Марина спира. Оттогава тя се бори да премине през рутината на всеки следващ ден, но без следа от предишното ѝ аз. Борис се опитва да намери себе си сред най-отдалечените и екстремни кътчета на света. Привидно доволен от живота, който живее, той не може да не се запита щастлив ли е наистина. Древна реликва, изгубена в опустошителна война, става повод пътищата на двамата да се пресекат. Съдбата ги среща сред суровата красота на Югоизточна Турция и им поставя изпитание. Местните говорят, че бойци на ИДИЛ крият плячкосаните от древните храмове на Сирия антични съкровища в тъмните води на язовир Биреджик. Двамата тръгват по следата и попадат на мозайка, по-ценна от всичко, което са се надявали да открият. Опасност дебне отвсякъде и всеки може да е враг, а Марина и Борис могат да вярват единствено един на друг. |
Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева е завладяващ роман, който ни отвежда до близки и далечни места, за да ни разкаже история, която строи мост между минало и настояще и дава на читателите възможност да преминат по него, за да узнаят повече за бита и културата на древни цивилизации. За пореден път авторката умело преплита нишки от археология и мистика, изкуство и културология, които сами по себе си образуват пъстра картина от факти. Гергана Лаптева ѝ вдъхва живот, като вмъква въпроси, свързани с взаимоотношенията между хората, коментира теми и проблеми, касаещи съвременния човек. А за финал добавя и доза любов – животворната съставка, която придава съвършено различен облик на света.
"Колко различни бяха хората и същевременно толкова еднакви! Всеки от нас е уникална комбинация от гени, но в крайна сметка всички се стремим към едно и също нещо – щастие, развитие и себереализация. С течение на времето оформяме своя характер, мнения, привикваме с условията на средата, в която живеем, с нормите на заобикалящия ни свят и със самите себе си. И тогава се ражда различието. Човек сам избира по кой път да поеме. Природата ни дава общо начало, равен старт, но след това от нас самите зависи кои поред ще финишираме.”
Разказан от множество гледни точки, прелитайки километри от Рим до София, Истанбул, Пловдив и Анадола, романът “Тайната от Апамея” предлага динамичен и интересен сюжет. От една страна, са разкритията покрай откраднатата мозайка и съкровищатата, които са скрити на дъното на язовир Биреджик. За пореден път авторката коментира проблема с иманярството и незаконната търговия, за който рядко се говори. От друга страна, читателите проследяват драматичните събития, тестващи основите, на които се опира дългогодишно приятелство. Освен че внася допълнителна доза интрига и напрежение, именно този пласт коментира теми, свързани с доверие и лоялност, с фалш и амбиции, с илюзията за любовта и щетите, които е способна да нанесе.
Много неща ми допаднаха в книгата. Харесва ми как Гергана Лаптева винаги успява да разпали онова пламъче на авантюристичния дух, който дреме във всеки от нас. Желанието да приключенстваш, да опознаваш света, да търсиш отговори и да трупаш като в съкровищница спомени и преживявания. Винаги избира интересни места- неведнъж се рових в интернет, за да прочета още за Анадола, за бреговете на Ефрат и за черната роза, която расте единствено в онзи регион. Адреналинът, който тече във вените на главния герой Борис, беше наистина заразителен. От друга страна, стоеше Марина – балансирана, разумна, прозорлива. Тя възпитава у читателите отношение към изкуството, акцентира на идеята, че артефакти като мозайката са скъпи не заради парите, на които са оценени, а защото дават поглед върху едно отдавна отминала епоха, говори за знаков период, оставил своя отпечатък върху развитието на човешката цивилизация. До голяма степен изкуството свързва Марина и Борис – превръща се в повод за тяхната среща, в мотив за задълбочаване на тяхното познанство и в обща посока, в която да гледат.
"Вярваш ли в съдбата?…
И да, и не! Вярвам, че всеки само е отговорен за това, което му се случва или не, но също така смятам, че има някаква по-висша от нас сила или може би енергия, която ни помага и насочва.”
И в трите романа на Гергана Лаптева се говори за любов: за рисковете, които човек поема, когато доверява сърцето си в ръцете на друг; за нейната вдъхновяваща сила, но и за опустошението, на което е способна. И все пак ми харесва, че героите никога не се изгубват в любовта, а тъкмо обратното – преоткриват себе си чрез нея. Така е и в “Тайните от Апамея”.
"Аз не съм необикновена, моята история не е по-различна от тази на стотици други жени, дори може да ви се стори банална. Но това е така, защото аз съм само една жена, която плаче, жена, която се смее, прощава и обича. Жена, която се влюбва, греши, танцува, ревнува, целува, прегръща. Аз съм жена – понякога силна, понякога слаба. Аз съм като всички останали, които търсят и вярват в любовта.”
Мога да ви дам минимум три причини да прочетете новия роман на Гергана Лаптева. Първо, ще научите любопитни факти, свързани с история и археология. Второ, ще пътувате из Турция, достигайки далечни кътчета, за които дори не сте подозирали. Трето, ще се влюбите в героите и ще се вълнувате какво бъдеще им е отредила съдбата. Но ако и това не ви стига да ви убедя да прочетете “Тайните от Апамея”, то ще кажа следното – като малка много обичах филмите за Индиана Джоунс и макар историята винаги да ме е привличала, не тръгнах по стъпките на този толкова любим герой. В книгите на Гергана Лаптева имам възможност отново да се вживея в ролята на изследовател и търсач на реликви, да пътешествам и откривам нови хоризонти. За това ѝ благодаря.
|
Гергана Лаптева търси скрити съкровища в новата си книга
|
The Librarian’s Granddaughter
“Божествен аромат” от Гергана ЛаптеваPublished on May 21, 2022Здравейте, мили четящи хора!
“Божествен аромат” от Гергана Лаптева е книгата, която четем този месец в литературен клуб “Книжни пътешественици”. Това е и първата книга, която чета от авторката. Искам да споделя, че нейната сбита биография в края на книгата определено буди възхищение. А, самата книга ни отвежда на морето. Тези дни съм на тази тема, понеже търся подходящо място за почивка с деца. Съдбата сякаш усетила, постави книгата в ръцете ми и ме отведе на разходка из китни градчета и селца, красиви плажове и гъсти гори. Пих хубаво вино и усещах прекрасни аромати. |
МАГИЯТА НА КНИГИТЕ
|
|
БОЖЕСТВЕН АРОМАТ
Ревю от Hrisilandia
|
Признавам си, че се развълнувах, когато разбрах, че Гергана Лаптева ще има нов роман. Предишната ѝ книга „Монетата“ много ми хареса и като стил на писане, и като история, следователно подходих към „Божествен аромат“ със сериозни очаквания. И да, авторката определено ги оправда.
Дарина Стоева е на път да създаде поредния невероятен парфюм, с който да затвърди марката си като лидер на козметичния пазар. Липсва ѝ само една съставка, за да постигне съвършенството. Проблемът е, че тя самата не знае коя точно е тя. Затова се обръща към извора на нейното вдъхновение – историята на траките, по която нейният баща я е запалил още от малка. Когато намира плочка със символи, Дарина знае, че е на път да направи голямо откритие, затова се обръща за помощ към човек с опит и повече познания от нея. Тя не предполага, че срещата ще я изправи лице в лице с мъжа, за когото отново би рискувала сърцето си. Божидар Стоев, братът на Дарина, също е наследил интереса към траките. Известни като познавачи на виното, той се осланя на техния опит и вплита наученото в производството на божествената напитка. Когато в работата и на двамата Стоеви започват да се случат съмнителни събития, е повече от ясно, че някой се опитва да ги саботира. Но кой и защо? |
Историята, било то нашата или на човешката цивилизация като цяло, винаги ми е била интересна – вярвам, че можем да научим много за живота днес от нашите предци, както и че поуките и знанията от миналото проправят път към бъдещето. И все пак литературата винаги е била по-голямата ми страст – ако с нея продължихме да надграждаме нашата връзка, то с историята по-скоро поехме в различни посоки. Радвам се, че „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева обединява и двете – прекрасен роман с много факти и информация, които фокусират вниманието върху древния тракийски народ и хората, обитавали земите ни още преди тях. Нещо повече, повдига темата за писмеността, за естествения стремеж на човек да общува и да предава наученото, да обръща знанията в символи, които днес са нашият ключ към „машината на времето“.
От предишната книга на Гергана Лаптева вече имам изградена представа за стила ѝ на писане. Харесва ми как комбинира исторически факти и любопитна информация с елементи на художествен роман, така че се получава баланс между научното и развлекателното, между една традиционно по-сухо представяна материя и богато напоения откъм емоции и преживявания сюжет на книга. Държа да отбележа, че авторката е умел разказвач, който те увлича покрай хипотези, догадки, открития – невъзможно е да не се вълнуваш за всяка следваща следа, която те приближава към същинското разкритие и към кулминацията на романа. Сюжетът е динамичен, а редуването на гледни точки го прави още по-интригуващ и непредсказуем. „Божествен аромат“ е история за любов и отдаденост – за риска, който поемаме, когато подаряваме сърцето си на някого; за отмъщение и завист – отрова, която бавно и постепенно убива човешката душа; за амбиция и хъс – двигатели на успеха; за болката и оцеляване и за онази надежда, че утре слънцето ще изгрее.
Допадна ми колко разнообразна откъм теми беше книгата. От една страна, четем за процеса при създаване на парфюми, за използването на билки и масла и за техники, които сме наследили от древните народи и най-вече от траките. От друга страна, научаваме повече за производството на вино, за свойствата и качествата на божествената напитка. Отново се коментира и актуален въпрос със социално-значим характер – домашното насилие и отношението към подобни случаи от страна на обществото. Но на преден план (поне при мен) изпъква археологията – запознаването с един обект, изучаването на всеки детайл до най-малката подробност, където е възможно да се крие липсващото парченце от пъзела, събирането на информация и тълкуването ѝ спрямо преходни открития. Личи си, че Гергана Лаптева е подходила с изключителен професионализъм при проучването, което е направила преди написването на романа. Включила е наистина много факти за живота и бита на траките, които са свързващата нишка между отделните сюжетни линии.
„Божествен аромат“ е много сетивен роман. С изразителност, ярки описания и много нежност Гергана Лаптева ни показва красивата страна на българското Черноморие и ни развежда из пътеките на Странджа планина. Чуваме както шепота на вятъра, така и този на вълните, долавяме ухания на билки и треви, които можете да откриете само в този регион, срещаме местни жители, които са превърнали морето в свой дом и в източник на препитание. Признавам, че изпитах известна носталгия към родното море и природата по южното крайбрежие – към неподправената им красота преди тази идилия да бъде нарушена от шума на бетонобъркачките и заведенията, които се събуждат през активния летен сезон.
Накратко, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева е роман, който определено препоръчвам за компания през лятото. Атмосферата, историята, интригата и романтичната нишка го превръщат в завладяващо и увлекателно четиво, което няма да ви пусне до самия финал.
От предишната книга на Гергана Лаптева вече имам изградена представа за стила ѝ на писане. Харесва ми как комбинира исторически факти и любопитна информация с елементи на художествен роман, така че се получава баланс между научното и развлекателното, между една традиционно по-сухо представяна материя и богато напоения откъм емоции и преживявания сюжет на книга. Държа да отбележа, че авторката е умел разказвач, който те увлича покрай хипотези, догадки, открития – невъзможно е да не се вълнуваш за всяка следваща следа, която те приближава към същинското разкритие и към кулминацията на романа. Сюжетът е динамичен, а редуването на гледни точки го прави още по-интригуващ и непредсказуем. „Божествен аромат“ е история за любов и отдаденост – за риска, който поемаме, когато подаряваме сърцето си на някого; за отмъщение и завист – отрова, която бавно и постепенно убива човешката душа; за амбиция и хъс – двигатели на успеха; за болката и оцеляване и за онази надежда, че утре слънцето ще изгрее.
Допадна ми колко разнообразна откъм теми беше книгата. От една страна, четем за процеса при създаване на парфюми, за използването на билки и масла и за техники, които сме наследили от древните народи и най-вече от траките. От друга страна, научаваме повече за производството на вино, за свойствата и качествата на божествената напитка. Отново се коментира и актуален въпрос със социално-значим характер – домашното насилие и отношението към подобни случаи от страна на обществото. Но на преден план (поне при мен) изпъква археологията – запознаването с един обект, изучаването на всеки детайл до най-малката подробност, където е възможно да се крие липсващото парченце от пъзела, събирането на информация и тълкуването ѝ спрямо преходни открития. Личи си, че Гергана Лаптева е подходила с изключителен професионализъм при проучването, което е направила преди написването на романа. Включила е наистина много факти за живота и бита на траките, които са свързващата нишка между отделните сюжетни линии.
„Божествен аромат“ е много сетивен роман. С изразителност, ярки описания и много нежност Гергана Лаптева ни показва красивата страна на българското Черноморие и ни развежда из пътеките на Странджа планина. Чуваме както шепота на вятъра, така и този на вълните, долавяме ухания на билки и треви, които можете да откриете само в този регион, срещаме местни жители, които са превърнали морето в свой дом и в източник на препитание. Признавам, че изпитах известна носталгия към родното море и природата по южното крайбрежие – към неподправената им красота преди тази идилия да бъде нарушена от шума на бетонобъркачките и заведенията, които се събуждат през активния летен сезон.
Накратко, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева е роман, който определено препоръчвам за компания през лятото. Атмосферата, историята, интригата и романтичната нишка го превръщат в завладяващо и увлекателно четиво, което няма да ви пусне до самия финал.
- Сюжет 9
- Герои 9
- Емоция 9
Bookish universe of two brunettes
проф. Диана Гергова, археолог
|
Мнения на читатели в Goodreads.com
Невена Праматарова, журналист
|
„Монетата“ – Гергана Лаптева
|
„Монетата“ от Гергана Лаптева
|
