“Тайната от Апамея” – Гергана Лаптева
written by Хриси 30.06.2022
|
Вече ми стана традиция лятото да минава под знака на нова книга от Гергана Лаптева. Останах очарована от “Монетата”, вълнувах се, докато четях “Божествен аромат”, а сега се потопих и в атмосферата на “Тайната от Апамея”, която се оказа също толкова увлекателна и интересна, колкото предишните две книги.
“Тайната от Апамея”:
|
“Тайната от Апамея” от Гергана Лаптева е завладяващ роман, който ни отвежда до близки и далечни места, за да ни разкаже история, която строи мост между минало и настояще и дава на читателите възможност да преминат по него, за да узнаят повече за бита и културата на древни цивилизации. За пореден път авторката умело преплита нишки от археология и мистика, изкуство и културология, които сами по себе си образуват пъстра картина от факти. Гергана Лаптева ѝ вдъхва живот, като вмъква въпроси, свързани с взаимоотношенията между хората, коментира теми и проблеми, касаещи съвременния човек. А за финал добавя и доза любов – животворната съставка, която придава съвършено различен облик на света.
"Колко различни бяха хората и същевременно толкова еднакви! Всеки от нас е уникална комбинация от гени, но в крайна сметка всички се стремим към едно и също нещо – щастие, развитие и себереализация. С течение на времето оформяме своя характер, мнения, привикваме с условията на средата, в която живеем, с нормите на заобикалящия ни свят и със самите себе си. И тогава се ражда различието. Човек сам избира по кой път да поеме. Природата ни дава общо начало, равен старт, но след това от нас самите зависи кои поред ще финишираме.”
Разказан от множество гледни точки, прелитайки километри от Рим до София, Истанбул, Пловдив и Анадола, романът “Тайната от Апамея” предлага динамичен и интересен сюжет. От една страна, са разкритията покрай откраднатата мозайка и съкровищатата, които са скрити на дъното на язовир Биреджик. За пореден път авторката коментира проблема с иманярството и незаконната търговия, за който рядко се говори. От друга страна, читателите проследяват драматичните събития, тестващи основите, на които се опира дългогодишно приятелство. Освен че внася допълнителна доза интрига и напрежение, именно този пласт коментира теми, свързани с доверие и лоялност, с фалш и амбиции, с илюзията за любовта и щетите, които е способна да нанесе.
Много неща ми допаднаха в книгата. Харесва ми как Гергана Лаптева винаги успява да разпали онова пламъче на авантюристичния дух, който дреме във всеки от нас. Желанието да приключенстваш, да опознаваш света, да търсиш отговори и да трупаш като в съкровищница спомени и преживявания. Винаги избира интересни места- неведнъж се рових в интернет, за да прочета още за Анадола, за бреговете на Ефрат и за черната роза, която расте единствено в онзи регион. Адреналинът, който тече във вените на главния герой Борис, беше наистина заразителен. От друга страна, стоеше Марина – балансирана, разумна, прозорлива. Тя възпитава у читателите отношение към изкуството, акцентира на идеята, че артефакти като мозайката са скъпи не заради парите, на които са оценени, а защото дават поглед върху едно отдавна отминала епоха, говори за знаков период, оставил своя отпечатък върху развитието на човешката цивилизация. До голяма степен изкуството свързва Марина и Борис – превръща се в повод за тяхната среща, в мотив за задълбочаване на тяхното познанство и в обща посока, в която да гледат.
"Вярваш ли в съдбата?…
И да, и не! Вярвам, че всеки само е отговорен за това, което му се случва или не, но също така смятам, че има някаква по-висша от нас сила или може би енергия, която ни помага и насочва.”
И в трите романа на Гергана Лаптева се говори за любов: за рисковете, които човек поема, когато доверява сърцето си в ръцете на друг; за нейната вдъхновяваща сила, но и за опустошението, на което е способна. И все пак ми харесва, че героите никога не се изгубват в любовта, а тъкмо обратното – преоткриват себе си чрез нея. Така е и в “Тайните от Апамея”.
"Аз не съм необикновена, моята история не е по-различна от тази на стотици други жени, дори може да ви се стори банална. Но това е така, защото аз съм само една жена, която плаче, жена, която се смее, прощава и обича. Жена, която се влюбва, греши, танцува, ревнува, целува, прегръща. Аз съм жена – понякога силна, понякога слаба. Аз съм като всички останали, които търсят и вярват в любовта.”
Мога да ви дам минимум три причини да прочетете новия роман на Гергана Лаптева. Първо, ще научите любопитни факти, свързани с история и археология. Второ, ще пътувате из Турция, достигайки далечни кътчета, за които дори не сте подозирали. Трето, ще се влюбите в героите и ще се вълнувате какво бъдеще им е отредила съдбата. Но ако и това не ви стига да ви убедя да прочетете “Тайните от Апамея”, то ще кажа следното – като малка много обичах филмите за Индиана Джоунс и макар историята винаги да ме е привличала, не тръгнах по стъпките на този толкова любим герой. В книгите на Гергана Лаптева имам възможност отново да се вживея в ролята на изследовател и търсач на реликви, да пътешествам и откривам нови хоризонти. За това ѝ благодаря.
"Колко различни бяха хората и същевременно толкова еднакви! Всеки от нас е уникална комбинация от гени, но в крайна сметка всички се стремим към едно и също нещо – щастие, развитие и себереализация. С течение на времето оформяме своя характер, мнения, привикваме с условията на средата, в която живеем, с нормите на заобикалящия ни свят и със самите себе си. И тогава се ражда различието. Човек сам избира по кой път да поеме. Природата ни дава общо начало, равен старт, но след това от нас самите зависи кои поред ще финишираме.”
Разказан от множество гледни точки, прелитайки километри от Рим до София, Истанбул, Пловдив и Анадола, романът “Тайната от Апамея” предлага динамичен и интересен сюжет. От една страна, са разкритията покрай откраднатата мозайка и съкровищатата, които са скрити на дъното на язовир Биреджик. За пореден път авторката коментира проблема с иманярството и незаконната търговия, за който рядко се говори. От друга страна, читателите проследяват драматичните събития, тестващи основите, на които се опира дългогодишно приятелство. Освен че внася допълнителна доза интрига и напрежение, именно този пласт коментира теми, свързани с доверие и лоялност, с фалш и амбиции, с илюзията за любовта и щетите, които е способна да нанесе.
Много неща ми допаднаха в книгата. Харесва ми как Гергана Лаптева винаги успява да разпали онова пламъче на авантюристичния дух, който дреме във всеки от нас. Желанието да приключенстваш, да опознаваш света, да търсиш отговори и да трупаш като в съкровищница спомени и преживявания. Винаги избира интересни места- неведнъж се рових в интернет, за да прочета още за Анадола, за бреговете на Ефрат и за черната роза, която расте единствено в онзи регион. Адреналинът, който тече във вените на главния герой Борис, беше наистина заразителен. От друга страна, стоеше Марина – балансирана, разумна, прозорлива. Тя възпитава у читателите отношение към изкуството, акцентира на идеята, че артефакти като мозайката са скъпи не заради парите, на които са оценени, а защото дават поглед върху едно отдавна отминала епоха, говори за знаков период, оставил своя отпечатък върху развитието на човешката цивилизация. До голяма степен изкуството свързва Марина и Борис – превръща се в повод за тяхната среща, в мотив за задълбочаване на тяхното познанство и в обща посока, в която да гледат.
"Вярваш ли в съдбата?…
И да, и не! Вярвам, че всеки само е отговорен за това, което му се случва или не, но също така смятам, че има някаква по-висша от нас сила или може би енергия, която ни помага и насочва.”
И в трите романа на Гергана Лаптева се говори за любов: за рисковете, които човек поема, когато доверява сърцето си в ръцете на друг; за нейната вдъхновяваща сила, но и за опустошението, на което е способна. И все пак ми харесва, че героите никога не се изгубват в любовта, а тъкмо обратното – преоткриват себе си чрез нея. Така е и в “Тайните от Апамея”.
"Аз не съм необикновена, моята история не е по-различна от тази на стотици други жени, дори може да ви се стори банална. Но това е така, защото аз съм само една жена, която плаче, жена, която се смее, прощава и обича. Жена, която се влюбва, греши, танцува, ревнува, целува, прегръща. Аз съм жена – понякога силна, понякога слаба. Аз съм като всички останали, които търсят и вярват в любовта.”
Мога да ви дам минимум три причини да прочетете новия роман на Гергана Лаптева. Първо, ще научите любопитни факти, свързани с история и археология. Второ, ще пътувате из Турция, достигайки далечни кътчета, за които дори не сте подозирали. Трето, ще се влюбите в героите и ще се вълнувате какво бъдеще им е отредила съдбата. Но ако и това не ви стига да ви убедя да прочетете “Тайните от Апамея”, то ще кажа следното – като малка много обичах филмите за Индиана Джоунс и макар историята винаги да ме е привличала, не тръгнах по стъпките на този толкова любим герой. В книгите на Гергана Лаптева имам възможност отново да се вживея в ролята на изследовател и търсач на реликви, да пътешествам и откривам нови хоризонти. За това ѝ благодаря.
|
Гергана Лаптева търси скрити съкровища в новата си книга
|
The Librarian’s Granddaughter“Божествен аромат” от Гергана ЛаптеваPublished on May 21, 2022Здравейте, мили четящи хора!
“Божествен аромат” от Гергана Лаптева е книгата, която четем този месец в литературен клуб “Книжни пътешественици”. Това е и първата книга, която чета от авторката. Искам да споделя, че нейната сбита биография в края на книгата определено буди възхищение. А, самата книга ни отвежда на морето. Тези дни съм на тази тема, понеже търся подходящо място за почивка с деца. Съдбата сякаш усетила, постави книгата в ръцете ми и ме отведе на разходка из китни градчета и селца, красиви плажове и гъсти гори. Пих хубаво вино и усещах прекрасни аромати. 
|
МАГИЯТА НА КНИГИТЕ
|
|
БОЖЕСТВЕН АРОМАТ
Ревю от Hrisilandia
|
Признавам си, че се развълнувах, когато разбрах, че Гергана Лаптева ще има нов роман. Предишната ѝ книга „Монетата“ много ми хареса и като стил на писане, и като история, следователно подходих към „Божествен аромат“ със сериозни очаквания. И да, авторката определено ги оправда.
Дарина Стоева е на път да създаде поредния невероятен парфюм, с който да затвърди марката си като лидер на козметичния пазар. Липсва ѝ само една съставка, за да постигне съвършенството. Проблемът е, че тя самата не знае коя точно е тя. Затова се обръща към извора на нейното вдъхновение – историята на траките, по която нейният баща я е запалил още от малка. Когато намира плочка със символи, Дарина знае, че е на път да направи голямо откритие, затова се обръща за помощ към човек с опит и повече познания от нея. Тя не предполага, че срещата ще я изправи лице в лице с мъжа, за когото отново би рискувала сърцето си. Божидар Стоев, братът на Дарина, също е наследил интереса към траките. Известни като познавачи на виното, той се осланя на техния опит и вплита наученото в производството на божествената напитка. Когато в работата и на двамата Стоеви започват да се случат съмнителни събития, е повече от ясно, че някой се опитва да ги саботира. Но кой и защо? |
Историята, било то нашата или на човешката цивилизация като цяло, винаги ми е била интересна – вярвам, че можем да научим много за живота днес от нашите предци, както и че поуките и знанията от миналото проправят път към бъдещето. И все пак литературата винаги е била по-голямата ми страст – ако с нея продължихме да надграждаме нашата връзка, то с историята по-скоро поехме в различни посоки. Радвам се, че „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева обединява и двете – прекрасен роман с много факти и информация, които фокусират вниманието върху древния тракийски народ и хората, обитавали земите ни още преди тях. Нещо повече, повдига темата за писмеността, за естествения стремеж на човек да общува и да предава наученото, да обръща знанията в символи, които днес са нашият ключ към „машината на времето“.
От предишната книга на Гергана Лаптева вече имам изградена представа за стила ѝ на писане. Харесва ми как комбинира исторически факти и любопитна информация с елементи на художествен роман, така че се получава баланс между научното и развлекателното, между една традиционно по-сухо представяна материя и богато напоения откъм емоции и преживявания сюжет на книга. Държа да отбележа, че авторката е умел разказвач, който те увлича покрай хипотези, догадки, открития – невъзможно е да не се вълнуваш за всяка следваща следа, която те приближава към същинското разкритие и към кулминацията на романа. Сюжетът е динамичен, а редуването на гледни точки го прави още по-интригуващ и непредсказуем. „Божествен аромат“ е история за любов и отдаденост – за риска, който поемаме, когато подаряваме сърцето си на някого; за отмъщение и завист – отрова, която бавно и постепенно убива човешката душа; за амбиция и хъс – двигатели на успеха; за болката и оцеляване и за онази надежда, че утре слънцето ще изгрее.
Допадна ми колко разнообразна откъм теми беше книгата. От една страна, четем за процеса при създаване на парфюми, за използването на билки и масла и за техники, които сме наследили от древните народи и най-вече от траките. От друга страна, научаваме повече за производството на вино, за свойствата и качествата на божествената напитка. Отново се коментира и актуален въпрос със социално-значим характер – домашното насилие и отношението към подобни случаи от страна на обществото. Но на преден план (поне при мен) изпъква археологията – запознаването с един обект, изучаването на всеки детайл до най-малката подробност, където е възможно да се крие липсващото парченце от пъзела, събирането на информация и тълкуването ѝ спрямо преходни открития. Личи си, че Гергана Лаптева е подходила с изключителен професионализъм при проучването, което е направила преди написването на романа. Включила е наистина много факти за живота и бита на траките, които са свързващата нишка между отделните сюжетни линии.
„Божествен аромат“ е много сетивен роман. С изразителност, ярки описания и много нежност Гергана Лаптева ни показва красивата страна на българското Черноморие и ни развежда из пътеките на Странджа планина. Чуваме както шепота на вятъра, така и този на вълните, долавяме ухания на билки и треви, които можете да откриете само в този регион, срещаме местни жители, които са превърнали морето в свой дом и в източник на препитание. Признавам, че изпитах известна носталгия към родното море и природата по южното крайбрежие – към неподправената им красота преди тази идилия да бъде нарушена от шума на бетонобъркачките и заведенията, които се събуждат през активния летен сезон.
Накратко, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева е роман, който определено препоръчвам за компания през лятото. Атмосферата, историята, интригата и романтичната нишка го превръщат в завладяващо и увлекателно четиво, което няма да ви пусне до самия финал.
От предишната книга на Гергана Лаптева вече имам изградена представа за стила ѝ на писане. Харесва ми как комбинира исторически факти и любопитна информация с елементи на художествен роман, така че се получава баланс между научното и развлекателното, между една традиционно по-сухо представяна материя и богато напоения откъм емоции и преживявания сюжет на книга. Държа да отбележа, че авторката е умел разказвач, който те увлича покрай хипотези, догадки, открития – невъзможно е да не се вълнуваш за всяка следваща следа, която те приближава към същинското разкритие и към кулминацията на романа. Сюжетът е динамичен, а редуването на гледни точки го прави още по-интригуващ и непредсказуем. „Божествен аромат“ е история за любов и отдаденост – за риска, който поемаме, когато подаряваме сърцето си на някого; за отмъщение и завист – отрова, която бавно и постепенно убива човешката душа; за амбиция и хъс – двигатели на успеха; за болката и оцеляване и за онази надежда, че утре слънцето ще изгрее.
Допадна ми колко разнообразна откъм теми беше книгата. От една страна, четем за процеса при създаване на парфюми, за използването на билки и масла и за техники, които сме наследили от древните народи и най-вече от траките. От друга страна, научаваме повече за производството на вино, за свойствата и качествата на божествената напитка. Отново се коментира и актуален въпрос със социално-значим характер – домашното насилие и отношението към подобни случаи от страна на обществото. Но на преден план (поне при мен) изпъква археологията – запознаването с един обект, изучаването на всеки детайл до най-малката подробност, където е възможно да се крие липсващото парченце от пъзела, събирането на информация и тълкуването ѝ спрямо преходни открития. Личи си, че Гергана Лаптева е подходила с изключителен професионализъм при проучването, което е направила преди написването на романа. Включила е наистина много факти за живота и бита на траките, които са свързващата нишка между отделните сюжетни линии.
„Божествен аромат“ е много сетивен роман. С изразителност, ярки описания и много нежност Гергана Лаптева ни показва красивата страна на българското Черноморие и ни развежда из пътеките на Странджа планина. Чуваме както шепота на вятъра, така и този на вълните, долавяме ухания на билки и треви, които можете да откриете само в този регион, срещаме местни жители, които са превърнали морето в свой дом и в източник на препитание. Признавам, че изпитах известна носталгия към родното море и природата по южното крайбрежие – към неподправената им красота преди тази идилия да бъде нарушена от шума на бетонобъркачките и заведенията, които се събуждат през активния летен сезон.
Накратко, „Божествен аромат“ от Гергана Лаптева е роман, който определено препоръчвам за компания през лятото. Атмосферата, историята, интригата и романтичната нишка го превръщат в завладяващо и увлекателно четиво, което няма да ви пусне до самия финал.
- Сюжет 9
- Герои 9
- Емоция 9
Bookish universe of two brunettes
проф. Диана Гергова, археолог
|
Мнения на читатели в Goodreads.com
Невена Праматарова, журналист
|
„Монетата“ – Гергана Лаптева
|
„Монетата“ от Гергана Лаптева
|
