Крайбрежието на Амалфи – едно от най-идиличните и романтични места в Европа, разположено в красивата скалиста южна част на Италия, е мечтана дестинация за мнозина любители пътешественици. Пътищата се вият романтично, водата е в наситено синьо, а спагетите са едни от най-вкусните в цяла Италия – олицетворение на la dolce vita.
Тиренско море е искрящо и омагьосващо, а цитрусовите горички изпълват въздуха със свежото ухание на лимони. Предполага се, че Амалфи е основан през IV в. от Константин I. Съвременното си име получава в средата на IX век, по време на управлението на семейство Амалфи. След знаменитата битка до Остия (849 г.) и разгрома на сарацините става независима република с население 50 000 жители. Тук през XIII в. е изобретен магнитният компас и е утвърден Морския кодекс (Tavola amalfitana). Местните успешно търгували с Византия, съперничели с Пиза и Генуа за превъзходство в Средиземно море. Една от забележителностите на Амалфи е издигнатата през IX век катедрала Duomo di Sant’Andrea, в чест на покровителя на града Свети Андрей. Тя се намира се в историческия център на града на едноименния площад. Внушителната фасада е украсена с византийска мозайка, а интериорът е ярък пример на италианския барок. В катедралния комплекс влизат Кампанилата (1180 г.) и Райският двор (Chiostro del Paradiso, 1266 г.), изпълнен в арабски стил. Музеят на хартията Амалфитанците в миналото се славели с производството на прочутата хартия бамбаджина. Те възприели технологията за изработването й от арабите и първи в света започнали да правят качествена хартия в промишлени количества. Музеят е разположен на територията на бившата хартиена фабрика в Долината на мелниците (Valle del Canneto). Там местен майстор ще ви направи презентация на живо: от създаването на лист хартия до обработката му на няколко етапа. Националният исторически музей в Амалфи Тук е изложена редакция на първия в света морски кодекс Tabula Amalphitana, който съдържа 66 параграфа с описание на правилата за навигация, правата и задълженията на моряците. Днес крайбрежието на Амалфи е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. “Позитано те разтърсва дълбоко. То е място-съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”– пише Джон Стайнбек през 1953 г. в статия за списание Harper’s Bazaar.
Той посещава Позитано и го описва като малко рибарско градче, за което знаят много малко италианци. След неговия разказ Позитано губи своята безизвестност завинаги и се превръща в една от най-желаните и посещавани дестинации в Италия днес. Позитано е град и община в Южна Италия. Той е морски курорт в регион Кампания, провинция Салерно и е разположен на северния бряг на Салернския залив. Градът е с изключително интересна архитектура и отстрани изглежда като надвесен над морето, тъй като е разположен буквално по склоновете на скалите. Според легендата Позитано е основан от бога на морето – Посейдон. През IX вeк градът се развива благодарение на намиращото се там бенедиктинско абатство, а по-късно е част от Република Амалфи. В края на 1700 г. Позитано е обявен за град-кралство. Силните му позиции в търговията с Близкия Изток го превръщат във важен център. Градът разполага с огромно богатство и тогава се изграждат изящните барокови къщи с материали от Ориента. С течение на времето обаче градът запада в демографско отношение. |
От автора
Писането е моят начин дам на света частица от себе си. Categories
All
Архив
September 2024
|