БЪЛГАРСКАТА АНТАРКТИЧЕСКА БАЗА „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

....Огромни късове лед се носеха по тъмната вода. Мъглата обгръщаше като пелена всичко около нас. Въздухът беше влажен, тежък и студен. Имаше нещо призрачно в този пейзаж. Нямаше как да не си представя „Черната перла” на Джак Спароу от „Карибски пирати”. Ятото рибарки ни следваше неотлъчно.
Всички бяхме събрали багажа си, облекли защитните костюми и готови за дебаркиране. В Антарктида няма пристанища, с каквито сме свикнали. Слизането от кораба става по въжена стълба, дълга няколко метра. Доста сложно ми се стори, тъй като е немислимо напускането на кораба без специалните облекла – Мустанг или Викинг. На пръв поглед приличат на скафандри от космически кораб и с тях се придвижва трудно (големи са поне два пъти колкото мен), но всъщност могат да спасят живота на човек. Те са непромокаеми, относително студоизолиращи (водата е около 0 градуса), снабдени са със сигнална свирка и затъпен нож, в случай, че се някой се оплете във въже или нещо друго. Багажът се поставя в найлонови чували и се спуска, заедно с лодката с кран.
Не знам за останалите, но аз нямах търпение час по-скоро да стъпя на брега. След по-малко от час щяхме да акостираме на Българския плаж на о-в Ливингстън, където се намира полярната ни база, носеща името на Св. Климент Охридски. Капитанът каза, че ще пусне котва доста навътре в залива, тъй като се опасяваше, че в района пред базата е доста плитко и съответно опасно за такъв голям кораб. Това означаваше, че ще стигнем до брега с моторните лодки „Зодиак”. Движехме се плавно и монотонно, вече всички бяха свикнали с шума на двигателите, лекото поклащане  и корабната миризма. Бяхме станали почти моряци. Дясно на борд забелязах странна червена конструкция, напомняща космическа станция – испанската база „Хуан Карлос I”. Основана през 1988 г. и кръстена на Краля на Испания, тя функционира през летния астрален сезон. След основно обновяване през 2017 г. базата разполага с изключително модерна инфраструктура и капацитет за работа на над 80 души. Испанците са нашите единствени съседи на острова, но също така и най-добрите ни приятели. Без тяхната логистична подкрепа е изключително трудно да достигнем до българското селище....
 
БЪЛГАРСКАТА АНТАРКТИЧЕСКА БАЗА „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
 
Ето я и нея...Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски”!
Сгушена уютно сред снега, в подножието на вр. Фризленд и само на стотина метра от морския бряг, Базата е построена почти изцяло с ентусиазма и доброволния труд на българските полярници и най-вече на проф. Пимпирев. Те в продължение на над 25 години превръщат двете бараки захвърлени сред ледената пустош в цяло селище, разполагащо дори с пощенски клон и параклис.
Базата се намира на 62°38′29″ ю. ш. 60°21′53″ з. д., на източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън в архипелага Южните Шетлъндски острови, Западна Антарктика. Историята й, както и началото на Българските антарктически експедиции са изключително интересни. Всичко започнало през 1987 г., когато няколко преподавателя от Софийския университет „Св. Климент Охридски” решават да отбележат предстоящата 100-годишнина на най-старото ни висше учебно заведение. След края на 60-те години, когато Цончо Чапанов и Васил Захариев са били включени в състава на Съветски антарктически експедиции, нито един българин не е работил на Ледения континент.
Те получили подкрепата на ректорското ръководство, което одобрило идеята за българска експедиция до Антарктида. След няколко месеца двама български геолози, били поканени  от Британската антарктическа служба (British Antarctic Survey – BAS) да участват в изпълнението на съвместен научен проект с английските си колеги в състава на Британската антарктическа експедиция на о-в Александър. Почти по същото време от Института за изследване на Арктика и Антарктида идва съобщение за участието на четирима българи в състава на 33-та Съветска антарктическа експедиция, както и за построяването на две къщички в района на Антарктическия полуостров като основа на бъдещата Българска полярна база.
През ноември 1987 г. Христо Пимпирев и  Борислав Каменов (и двамата геолози от Софийския университет) в състава на Британската антарктическа експедиция на борда на кораба „Джон Бискоу” („John Biscou”) достигнат базата „Ротера”, където в продължение на два месеца на палатков лагер работят в околностите на о-в Александър. Друга група геолози - Златил Вергилов, Асен Чакъров, Стефан Калоянов и Николай Михневски, през януари 1988 г. работят на борда на съветския ледоразбивач „Михаил Сомов” цели четири месеца.
Както често се случва с малка доза късмет и повече упоритост след неуспешен опит да се положат основите на бъдещата ни база на о-в Александър, поради лошото време, няколко месеца по-късно съветските полярници посочват на българските си колеги място в Южния залив на о-в Ливингстън, където с тяхна помощ бе поставено началото на Българската полярна база.
Официално през 1993 г. с указ на президента Желю Желев тя е наречена в чест на Св. Климент Охридски, средновековен просветител и първи български епископ, работил под егидата и по поръчение на княз Борис I Михаил.
Мястото се оказва изключително подходящо избрано. Лятно време през района на протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване. В близост се намира платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, Тангра планина и други вътрешни райони на остров Ливингстън.
Испанската база „Хуан Карлос I” се намира на 2,7 км на юг-югозапад и е достъпна или с лодки Зодиак, или по сухопътен 5,5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън.
Днес Базата разполага с една основна жилищна постройка, в която освен спалните помещения се намират кухнята и всекидневната. Две пирамидални къщи, в които са разположени медицинският център, научните лаборатории и допълнителни спални помещения. На Базата през летния полярен сезон могат да живеят и работят до 25 души и тя е едно съвременно, модерно съоръжение. Използват се алтернативни източници на енергия като ветрогенератори и слънчеви панели за производство на електро- и топлоенергия, пречиствателна станция за отпадни води и инсинераторно помещение за изгаряне на твърдите отпадъци.
На 9 декември 2001 г. на територията на Българската полярна база „Св. Климент Охридски” са поставени основите на първия православен храм в Антарктида - българския параклис „Св Иван Рилски“. Той е завършен окончателно в началото на 2003 г. Неговата камбана е дарение от бившия вицепремиер на страната Никола Василев, работил като лекар в „Св. Климент Охридски“ през 1994 г. Първата икона в храма „Иисус Христос Нимфиос”, е дело на художника Георги Димов. През 2016 г. след тригодишна работа по изграждането й е завършена новата постройка на параклиса. Пред входа е поставена 40-килограмова камбана. Целият иконостас, както и всички икони в храма са изографисани на място, в продължение на три експедиции от художничката Ганка Павлова.
Първите постройки на Българската полярна база „Св. Климент Охридски”, сглобени през 1988 г., представляват два фургона – единият, пригоден за живот на нашите дървосекачи в Коми (затова всички го наричат „Руската барака”), а другият „Куцото куче“ (произведен в Пазарджик), се нарича така, защото след един тежък зимен сезон, постройката е заварена подскачаща от вятъра с повредени през зимата подпори. Дълго време се е използвал като център за комуникации и при необходимост има условия за спане на петима души. От октомври 2012 г. е обявен за музей - филиал на Националния исторически музей. Като най-стара съхранена сграда на о. Ливингстън (от 2009 г., когато старите постройки на испанската база Хуан Карлос I са демонтирани и заменени с нови), „Куцото куче” и свързаните с него музейни експонати се смятат за част от културното и историческото наследство на острова и Антарктика. От 1995 г. Базата разполага с пощенски клон 1090 на Български пощи.
Българските учени работят, заедно със свои колеги от Испания, Аржентина, Чили, Португалия, Турция, Монголия, Полша, Великобритания и др. по редица проекти в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията. Базата се посещава редовно от представители на българските институции отговорни за дейността на България в Антарктика, включително президентът Георги Първанов през януари 2005. На гости понякога се отбиват и туристически кораби от отдалечения само на 12 км нос Хана, една от най-популярните дестинации на антарктическия туризъм.