ГЕРГАНА ЛАПТЕВА - ПИСАТЕЛ
  • 🌹Начало
  • За Гергана
  • 📚Книги
    • 🌷 Промоции 🌹
    • ТАЙНАТА ОТ АПАМЕЯ
    • БОЖЕСТВЕН АРОМАТ
    • МОНЕТАТА
    • Врата на боговете
    • Посока юг
    • Direction South
    • Непознатата Южна земя
    • Unknown Southern Land
  • Ревюта
  • Събития
  • Галерия
  • Медии
  • 💌Контакти
  • Блог

Буенос Айрес, Аржентина (Buenos Aires, Argentina)

11/27/2022

Comments

 
     Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес. Наричан само Буенос Айрес или Попътен вятър, градът е разположен на западния бряг на най-големия залив-естуар Рио де ла Плата, който е продължение на устието на втората по дължина река в Южна Америка – Парана при нейното вливане в Атлантическия океан. Площта му е 200 км², а населението през 2022 г. е над 5 млн., а на едноименната провинция, чиято площ обхваща над 307,6 хил. км² е около 18 млн. души.
     Когато в далечната 1536 г. испанският мореплавател Педро Мендоса стъпва на далечния южен бряг, едва ли е предполагал какви беди ще сполетят екипажа му. Испанците построили първата крепост на мястото на днешния квартал Сан Телмо в аржентинската столица – от тухли, направени от кал, слама и говежда тор. Тези стени едва издържали няколко години заради голямата влага и студа (през зимата  влажността на въздуха достига до 80 %).
Мендоса водел със себе си 1500 човека, които освен на капризите на природата били подложени на непрестанните атаки от войнствено настроените местни индианци. Но най-страшен бил гладът. Войниците изяли всичко, което може да се яде, включително и част от добитъка, докаран от Европа. Останалите животни – говеда и коне, избягали в Пампата. Експедицията на Мендоса завършила  трагично. Разразилите се болести: чума, жълта треска, туберкулоза се оказали пагубни. Крепостта на Мендоса била разрушена от индианците, но близо 4 десетилетия по-късно, през 1580 г., нова експедиция начело с Хуан де Гарай направила на същото място втори опит да се установи испанско владение и този път постигнала успех. Отново с цената на тежки загуби от сраженията с индианците, от болести и глад.
Едва в средата на ХVІІІ век, когато Буенос Айрес става столица на вицекралството Рио де ла Плата, градът започва да се оформя като важно пристанище на Атлантическия океан. А когато Аржентина извоюва своята независимост след Майската революция от 1810 г., половин век по-късно градът се утвърждава като столица на страната, каквато е до днес.
     Наричат Буенос Айрес - Париж на Южна Америка. Това се вижда и с просто око по улиците, площадите и широките булеварди на Буенос Айрес, по архитектурата на сградите, която е загърбила традиционния за континента колониален стил и копира тогавашната мода в Италия и Франция.
Още при създаването на града съществувал проблем за акостирането на големи кораби, тъй като реката била плитка. Те били принудени да стоят на котва далеч от брега, а пасажерите и товара трябвало да бъде разтоварван до кея с баржи.
     През 1882 г. Правителството възложило на местния бизнесмен Едуардо Мадеро да изгради ново пристанище, което да разреши този проблем. Строителството започнало през 1887 г. и завършило през 1897 г. Това бил изключително скъп проект, а само десет години след появата си пристанищното съоръжение вече било остаряло.
Инженер Луис Хуерго, построява Puerto Nuevo (новото пристанище) през 1911 г. То представлява разпръснати по  протежение на реката докове, които се използват и днес.
Новото пристанище на Буенос Айрес е завършено през 1926 г., което прави старите станции на Мадеро излишни. Въпреки това те продължават да се използват като спомагателни.
     Днес Пуерто Мадеро е най-новият административен район на Буенос Айрес. Разположен е южно от центъра. Известен с модерните си сгради и хотели, многобройните ресторанти и крайбрежната алея, любимо място за разходка на жителите и гостите на града.
Непременно трябва да опитате ястията в някой от многото рибни ресторанти на брега на река Ла Плата (Сребърната река) и да се насладите на превъзходното Vino tinto – Trapiche (испаноезичните нации си имат собствена дума tinto, което означава „червено”, но се използва само, когато става дума за вино). Ла Плата е ограяна от разноцветните светлинки на околните сгради, играещи си с тъмните й води, а мостът (Puente de las mujeres – Женският мост, който гледан от високо представлява слънчев часовник) изглежда приказно магнетичен и величествен.
       Не бива да пропускате и булевард „9-ти юли  (Avenida 9 de Julio)” - най-широкият булевард в света. Наименуван е на датата на Независимостта на Аржентина. Булевардът е с впечатляващите 14 главни платна и още 4 локални и е широк приблизително километър. В средата му се намира Обелиска на свободата. Висок 67.5 m, той е видим от далеч и често служи за ориентир за туристите.
     Розовата къща (Casa Rosada) – Президентския дворец, разположен на един от главните площади Пласа де Майо (Plaza de Mayo). Строителството му започва през 1862 г., съчетавайки различни архитектурни стилове. Едва в края на XIX в. сградата получава розовата си фасада, като била добавена кръв от бик към бялата боя, за да се запази постройката от разрушителната  влага.
     Друга задължителна спирка е квартал Сан Телмо, един от най-старите в аржентинската столица. Там през почивните дни улиците се превръщат в своеобразен базар на ръчно изработени сувенири, бижута, предмети и аксесоари от бита на гаучосите, сребърни прибори, кожи, килими, маски и каквото още може да се сетите. Сред малките уютни кафенета, антикварни магазини и салони за танго, уличните музиканти и художници, няма как да не останете запленени от феерията от цветове и аромати. Тук може да разгледате експозициите в множеството галерии,  музеи, както и да посетите старите църкви. Може да хапнете асадо де чорисо (едно от най-вкусните телешки ястия), да опитате прекрасното аржентинско вино, докато се любувате на двойките танцуващи страстно танго, под звуците на Гардел и Пиацола.
     Ла Бока. Цветният квартал. Едва ли има някой, който не е виждал боядисаните в цветовете на дъгата къщи, приличащи на пано, сглобено от различни парчета плат. Името на квартала означава „устие”, дадено е от първите заселници – корабни работници, италианци от Генуа, акостирали тук през 1882 г. Те използвали каквито бои били останали в складове и боядисали ламаринените бараки, които направили свои дом. Днес за да запазят автентичния облик на квартала, къщите са с оригиналната си окраска, но разбира се са тухлени.
Тук се намира и легендарният стадион на Бока Хуниорс, наричан Ла Бонбониера, на който са играли легенди като Диего Армандо Марадона, Габриел Батистута и Лионел Меси.
Café Tortoni - най-старото кафене в Аржентина. Основано през 1858 г. от френския имигрант Туан (Touan), това заведение има впечатляваща история. Тук между покритите с ламперия стени, дъбовите маси със зелен мрамор и богато декориран интериор са се събирали интелектуалци и политици, поети и художници, музиканти и писатели. Фигури като Алфонсина Сторни, Бенито Кинкела Мартин, Карлос Гардел, Луиджи Пирандело, Федерико Гарсия Лорка, Артур Рубинщейн, както и много други са оставили своя отпечатък по масите на това традиционно място за кафе и танго-спектакли, което е неразделна част от историята на Буенос Айрес.

Comments

Писак и Свещената долина на река Урубамба в Андите

11/19/2022

Comments

 
Невероятно красив е пътят покрай долината на река Урубамба. Спуска се и се провира през тясна клисура, притисната от мощните хребети на Андите, навлиза в равнинни участъци с царевични насаждения, поля с огромни кактуси, достигайки до тропическата джунгла. Пътят се вие покрай площи с красиви гладиоли, мяркат се пъстрите разноцветни дрехи на дребните индианци, работещи в нивите, виждат се и малки къщички с лични стопанства. Над всичко се извисяват величествените Анди. Реката продължава на изток, събирайки водите на странични, пенливи потоци, достигайки до селцето Писак. Тук освен да видите останките от древните крепости на инките, може да си купите уникални сребърни бижута с малахит и лазурит. Всяка седмица се организира пазар, на който се предлагат ръчно изработени сувенири, дрехи, бижута и каквото още се сетите. Задължително опитайте прочутото перуанско чокло. Това е вид едра, варена царевица, поднесена с масло и меко овче сирене.

₪₪₪
Писак (Pisac) е перуанско село и археологичен резерват в Свещената долина на река Урубамба в Андите. Тук се намират руините от древен храм на инките. По билото те са разделени в четири групи: Писака, Интиуатана, Калакаса и Кинчиракай. Групата Интиуатана включва Храма на Слънцето, бани, олтари, чешми и церемониалната платформа от оголена вулканична скала с издълбани в нея ниши на Слънцето (Инти). Ъглите на основата ѝ предполагат, че тя служи за определяне на промените на сезоните. Калакаса, изградена върху естествена скална основа с изглед към долината, е известена като цитаделата.
Инките са изградили земеделски тераси по стръмния склон, които още се използват. Те са ги създали с насипване на по-богат горен почвен слой, донесен на ръка от по-ниската долина. Благодарение на тях производството на хранителни продукти е по-голямо от обикновеното за тази надморска височина. Тесните редове на терасите под цитаделата се смята, че представляват рисунка на крило на яребица (pisaca), от където произлиза името на селището. С военни, религиозни и селскостопански структури, обектът е съчетавал тази тройна функция. Изследователите вярват, че Писак защитава южния вход на Свещената долина на Урубамба, докато Чокекирао защитава западния вход, както крепостта Оянтайтамбо северната част. Инките от Писак контролират маршрута, който е свързвал империята с границата на тропическите гори.
Според учения Ким Макуайри, царят Пачакути издига голям брой имения-крепости, за да отпразнува победите си над другите племена. Такъв е и Писак (за победа над Чия), Оянтайтамбо (за победа над барабаните) и Мачу Пикчу (за победа в долината Вилкабамба). Други историци предполагат, че крепостта е създадена, за да защитава Куско от евентуални атаки на народи от Андите. Не е известно кога инките са построили Писак. Тъй като не изглежда да са били обитавани от прединкска цивилизация, най-вероятно това е станало около 1440 г. Испанският завоевател Франсиско Писаро унищожава Писак в началото на 1530 г. Съвременното селище е построено в долината от вицекраля Франциско де Толедо през 1570 г.

*Урубамба (Rio Urumamba) е река в Централно Перу, извираща от Андите. Тя е един от многобройните притоци на река Амазонка. Разделя се на две части, Горна и Долна Урубамба, като Долна Урубамба е по-пълноводна от Горна Урубамба.

Comments

ПРОТОКЪТ ДРЕЙК (DRAKE PASSAGE)

11/17/2022

Comments

 
Събудих се, в първия момент не разбрах какво точно се случва. Каютата се движеше. Едва успях да стана и да отида до люка, погледнах навън. Все едно гледах центрофуга на перална машина. Водата сякаш кипеше и се въртеше. Това е, бяхме навлезли в протока Дрейк. Най-свирепите води на света! Погубили не един кораб, предизвикателство за не една експедиция.
*****
ПРОТОКЪТ ДРЕЙК (DRAKE PASSAGE)
Протокът Дрейк свързва Атлантическия и Тихия океан. Разположен е между нос Хорн на остров Огнена земя и Антарктически полуостров. Широк е 1100 км. На север достига до Огнена Земя, а на юг до Южношетландските острови. Най-тясната му част  е 820 км, а най-широката 950 км. Водите му в дълбочина достигат до достига 5249 м.
В резултат на смесването на студени и топли океански течения тук се наблюдават едни от най-неблагоприятните атмосферни условия – силни бури и свирепи ветрове, чиято скорост надминава 35 м/сек. Вятърът образува вълни с височина над 15 м. Дори и през лятото температурата на водата рядко надвишава 6О С.
Въпреки това протокът Дрейк е може би най-използваната „врата”, откъдето се достига до Антарктическия полуостров.
Сър Франсис Дрейк – английски пират, мореплавател, изследовател, герой от много морски битки. Занимавал се също с политика и инженерство. Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода (1577–1580 г.) и вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.
Роден е на 13 юли 1540 г. в графство Девън, Югозападна Англия. На 12-годишна възраст Дрейк се качва на търговски кораб като юнга. Капитан на кораба, на който служи, е далечен роднина на семейството. Той толкова харесва момчето, че му завещава кораба си. Така на около 20-годишна възраст Дрейк става капитан и притежател на собствен кораб. Известно време извършва търговски курсове между Англия и Холандия, но след като Испания забранява търговските връзки между двете страни, през 1567 г. Дрейк е принуден да продаде кораба си и да започне да работи за своя братовчед Джон Хоукинс. Двамата с него плават до островите Зелени нос, откъдето товарели роби и ги превозвали до Централна Америка, за да ги продадат, но Испания забранява на други търговци, освен испанци, да търгуват с роби и преследва жестоко всеки, който наруши забраната. Дрейк и Хоукинс не се отказват и при едно тяхно плаване към Америка корабите им, натоварени с роби, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всичките, с изключение на два, са разрушени. При завръщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот. Така е поставено началото на пиратската му кариера. Дрейк бързо се прочува като опасен и неуловим пират.
През 1577 г. английската кралица Елизабет I възлага на Дрейк тайна мисия – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Южния континент (днешна Австралия). Той тръгва от английското пристанище Плимут с пет кораба, един от които бил „Златната кошута”, и със 115 души екипаж. През пролетта на 1578 г. достига бреговете на Бразилия и се отправя на юг покрай източните брегове на Южна Америка. Достигайки до най-южната част на континента, Дрейк направил своето най-голямо откритие – най-широкия проток на Земята, отделящ остров Огнена земя от Антарктида. В негова чест днес той носи името Проток на Дрейк.
В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови), до които достига в края на септември след 68-дневно плаване, а през ноември „Златната кошута” хвърля котва на остров Тернате от Молукските о-ви. След това корабът блуждае още няколко седмици в началото на 1580 г. в лабиринта от острови като се натъква на подводен риф и едва не потъва. Край Ява англичаните научават от местните жители, че недалеч също има такива големи кораби като техния и тъй като няма никакво желание да се среща с португалците, той решава да не се бави повече и поема курс към нос Добра Надежда. В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г.  Дрейк се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро – след две години и десет месеца плаване.
Пиратският рейд на Дрейк открива за английските кораби морските пътища, известни по-рано само на испанците и португалците, и в същото време рязко обтяга англо-испанските отношения. Испанският посланик в Лондон настоява екипажа да бъде обесен, но кралица Елизабет I защитава моряците като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното управление и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските. Още приживе Дрейк се превръща в легенда. Неговите съвременници разказват, че адмиралът бил много религиозен, смел и решителен мъж. Грижел се за екипажа си, но и изисквал от моряците пълно подчинение. Днес на входа на пристанището в Плимът огромна статуя на сър Франсис Дрейк продължава да напомня за известния мореплавател и смел пътешественик. Неговото име носи един от най-опасните и свирепи проливи в света.
В наши дни нос Хорн е мястото на Земята, където морето е най-неблагосклонно към корабите и мореплавателите. Няма друг район в Световния океан, чието дъно да се е превърнало в паметник на последното плаване на толкова много кораби...
 
*****
„Който е преминал нос Хорн под платна има право да стои седнал и с шапка на главата в присъствието на Кралицата” – гласи древно поверие от епохата на пиратите и великите мореплавания. Това не е случайно. Само като си помисля с какво е трябвало да се справят капитаните и техните екипажи – примитивни навигационни уреди, неточни карти, липса на хранителни и водни припаси, скорбут и какво ли още не, а като прибавим и свирепата природа, задачата им ми се струва направо невъзможна.
Покрай проучванията ми за книгата бях изчела много истории за велики пътешественици и изследователи. Веднага си спомних за плаването на капитан Уилям Смит[1]. През  януари 1819 г. той започва пътуване от Буенос Айрес до Валпараисо. Поради неблагоприятни ветрове „Уилямс” поема курс на юг и попада в опасните води на протока Дрейк. На 19 февруари, на 500 мили южно от Нос Хорн, Смит съобщава „земя или лед открихме в бурята”. На следващия ден екипажът достига няколко острова с груби брегове и стръмни върхове, както и огромни лежбища на тюлени и множество китове. Новината за евентуалния нов източник на ценни тюленови кожи започва да се разпространява бързо. Месеци по-рано испанският кораб „Сан Телмо”[2] потъва през септември 1819 г. Части от него били открити по-късно от ловци на тюлени на северния бряг на остров Ливингстън. При следващо свое пътуване до Монтевидео през юни Смит се опитва отново да достигне до южните ширини, но поради настъпилата зима придвижването му е затруднено от големи късове лед, силни ветрове и огромни вълни. В края на септември отново се насочва към Валпараисо и отново достига групата острови в Южния океан. Този път той взема проби от дъното на морето за доказателство, че видяното от него е действителна земя, а не айсберги. От 16 до 18 октомври Смит обикаля и проучва няколко от островите в протежение на 160 мили. При пристигането си във Валпараисо съобщава за откритието си на капитан Томас Сърл от британския флот. Веднага е разпоредено да се изпрати експедиция до новооткритите земи като под командването на Едуард Брансфийл заминават няколко кораба. Островите са кръстени Южни Шетландски и са обявени за владение на британската корона.

Comments
    Picture

    От автора

    Писането е моят начин дам на света частица от себе си.

    Categories

    All
    Антарктида - Българската база
    Антарктида - Нос Хана
    Антарктида - откриването
    Антарктида - проливът на Дрейк
    Аржентина
    Болоня
    Буенос Айрес
    Венеция
    Гърция - остров Крит
    Ефес - Библиотеката на Целзий
    Истанбул - Павилионите Ъхламур
    Перу - Мачу Пикчу
    Перу - Урубамба
    Прага
    Турция - Халфети
    Флоренция
    Ханя

    Архив

    March 2023
    February 2023
    January 2023
    December 2022
    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022

    RSS Feed

Picture
Gergana Lapteva © 2023   

  • 🌹Начало
  • За Гергана
  • 📚Книги
    • 🌷 Промоции 🌹
    • ТАЙНАТА ОТ АПАМЕЯ
    • БОЖЕСТВЕН АРОМАТ
    • МОНЕТАТА
    • Врата на боговете
    • Посока юг
    • Direction South
    • Непознатата Южна земя
    • Unknown Southern Land
  • Ревюта
  • Събития
  • Галерия
  • Медии
  • 💌Контакти
  • Блог