Невероятно красив е пътят покрай долината на река Урубамба. Спуска се и се провира през тясна клисура, притисната от мощните хребети на Андите, навлиза в равнинни участъци с царевични насаждения, поля с огромни кактуси, достигайки до тропическата джунгла. Пътят се вие покрай площи с красиви гладиоли, мяркат се пъстрите разноцветни дрехи на дребните индианци, работещи в нивите, виждат се и малки къщички с лични стопанства. Над всичко се извисяват величествените Анди. Реката продължава на изток, събирайки водите на странични, пенливи потоци, достигайки до селцето Писак. Тук освен да видите останките от древните крепости на инките, може да си купите уникални сребърни бижута с малахит и лазурит. Всяка седмица се организира пазар, на който се предлагат ръчно изработени сувенири, дрехи, бижута и каквото още се сетите. Задължително опитайте прочутото перуанско чокло. Това е вид едра, варена царевица, поднесена с масло и меко овче сирене.

₪₪₪
Писак (Pisac) е перуанско село и археологичен резерват в Свещената долина на река Урубамба в Андите. Тук се намират руините от древен храм на инките. По билото те са разделени в четири групи: Писака, Интиуатана, Калакаса и Кинчиракай. Групата Интиуатана включва Храма на Слънцето, бани, олтари, чешми и церемониалната платформа от оголена вулканична скала с издълбани в нея ниши на Слънцето (Инти). Ъглите на основата ѝ предполагат, че тя служи за определяне на промените на сезоните. Калакаса, изградена върху естествена скална основа с изглед към долината, е известена като цитаделата.
Инките са изградили земеделски тераси по стръмния склон, които още се използват. Те са ги създали с насипване на по-богат горен почвен слой, донесен на ръка от по-ниската долина. Благодарение на тях производството на хранителни продукти е по-голямо от обикновеното за тази надморска височина. Тесните редове на терасите под цитаделата се смята, че представляват рисунка на крило на яребица (pisaca), от където произлиза името на селището. С военни, религиозни и селскостопански структури, обектът е съчетавал тази тройна функция. Изследователите вярват, че Писак защитава южния вход на Свещената долина на Урубамба, докато Чокекирао защитава западния вход, както крепостта Оянтайтамбо северната част. Инките от Писак контролират маршрута, който е свързвал империята с границата на тропическите гори.
Според учения Ким Макуайри, царят Пачакути издига голям брой имения-крепости, за да отпразнува победите си над другите племена. Такъв е и Писак (за победа над Чия), Оянтайтамбо (за победа над барабаните) и Мачу Пикчу (за победа в долината Вилкабамба). Други историци предполагат, че крепостта е създадена, за да защитава Куско от евентуални атаки на народи от Андите. Не е известно кога инките са построили Писак. Тъй като не изглежда да са били обитавани от прединкска цивилизация, най-вероятно това е станало около 1440 г. Испанският завоевател Франсиско Писаро унищожава Писак в началото на 1530 г. Съвременното селище е построено в долината от вицекраля Франциско де Толедо през 1570 г.

*Урубамба (Rio Urumamba) е река в Централно Перу, извираща от Андите. Тя е един от многобройните притоци на река Амазонка. Разделя се на две части, Горна и Долна Урубамба, като Долна Урубамба е по-пълноводна от Горна Урубамба.

Събудих се, в първия момент не разбрах какво точно се случва. Каютата се движеше. Едва успях да стана и да отида до люка, погледнах навън. Все едно гледах центрофуга на перална машина. Водата сякаш кипеше и се въртеше. Това е, бяхме навлезли в протока Дрейк. Най-свирепите води на света! Погубили не един кораб, предизвикателство за не една експедиция.
*****
ПРОТОКЪТ ДРЕЙК (DRAKE PASSAGE)
Протокът Дрейк свързва Атлантическия и Тихия океан. Разположен е между нос Хорн на остров Огнена земя и Антарктически полуостров. Широк е 1100 км. На север достига до Огнена Земя, а на юг до Южношетландските острови. Най-тясната му част  е 820 км, а най-широката 950 км. Водите му в дълбочина достигат до достига 5249 м.
В резултат на смесването на студени и топли океански течения тук се наблюдават едни от най-неблагоприятните атмосферни условия – силни бури и свирепи ветрове, чиято скорост надминава 35 м/сек. Вятърът образува вълни с височина над 15 м. Дори и през лятото температурата на водата рядко надвишава 6О С.
Въпреки това протокът Дрейк е може би най-използваната „врата”, откъдето се достига до Антарктическия полуостров.
Сър Франсис Дрейк – английски пират, мореплавател, изследовател, герой от много морски битки. Занимавал се също с политика и инженерство. Той е първият англичанин, който обикаля земното кълбо по вода (1577–1580 г.) и вторият мореплавател след Фернандо Магелан, осъществил пълно околосветско пътешествие.
Роден е на 13 юли 1540 г. в графство Девън, Югозападна Англия. На 12-годишна възраст Дрейк се качва на търговски кораб като юнга. Капитан на кораба, на който служи, е далечен роднина на семейството. Той толкова харесва момчето, че му завещава кораба си. Така на около 20-годишна възраст Дрейк става капитан и притежател на собствен кораб. Известно време извършва търговски курсове между Англия и Холандия, но след като Испания забранява търговските връзки между двете страни, през 1567 г. Дрейк е принуден да продаде кораба си и да започне да работи за своя братовчед Джон Хоукинс. Двамата с него плават до островите Зелени нос, откъдето товарели роби и ги превозвали до Централна Америка, за да ги продадат, но Испания забранява на други търговци, освен испанци, да търгуват с роби и преследва жестоко всеки, който наруши забраната. Дрейк и Хоукинс не се отказват и при едно тяхно плаване към Америка корабите им, натоварени с роби, са вероломно нападнати от испанците в пристанището Сан Хуан де Улуа и всичките, с изключение на два, са разрушени. При завръщането си в Англия те искат обезщетение от английското правителство, но не го получават и решават да възстановят загубите с пиратски експедиции срещу испанския търговски флот. Така е поставено началото на пиратската му кариера. Дрейк бързо се прочува като опасен и неуловим пират.
През 1577 г. английската кралица Елизабет I възлага на Дрейк тайна мисия – да изследва южната част на Тихия океан и да потърси Южния континент (днешна Австралия). Той тръгва от английското пристанище Плимут с пет кораба, един от които бил „Златната кошута”, и със 115 души екипаж. През пролетта на 1578 г. достига бреговете на Бразилия и се отправя на юг покрай източните брегове на Южна Америка. Достигайки до най-южната част на континента, Дрейк направил своето най-голямо откритие – най-широкия проток на Земята, отделящ остров Огнена земя от Антарктида. В негова чест днес той носи името Проток на Дрейк.
В средата на юли 1579 г. Дрейк потегля през Тихия океан към островите Ладронес (Мариански острови), до които достига в края на септември след 68-дневно плаване, а през ноември „Златната кошута” хвърля котва на остров Тернате от Молукските о-ви. След това корабът блуждае още няколко седмици в началото на 1580 г. в лабиринта от острови като се натъква на подводен риф и едва не потъва. Край Ява англичаните научават от местните жители, че недалеч също има такива големи кораби като техния и тъй като няма никакво желание да се среща с португалците, той решава да не се бави повече и поема курс към нос Добра Надежда. В края на юни носът е заобиколен, след два месеца е пресечен и Северния тропик и на 26 септември 1580 г.  Дрейк се завръща в Англия с пълни трюмове с подправки, картофи и испанско злато и сребро – след две години и десет месеца плаване.
Пиратският рейд на Дрейк открива за английските кораби морските пътища, известни по-рано само на испанците и португалците, и в същото време рязко обтяга англо-испанските отношения. Испанският посланик в Лондон настоява екипажа да бъде обесен, но кралица Елизабет I защитава моряците като използва факта, че Испания подстрекава бунтовете срещу нейното управление и третира английските кораби по същия начин, както Дрейк третира испанските. Още приживе Дрейк се превръща в легенда. Неговите съвременници разказват, че адмиралът бил много религиозен, смел и решителен мъж. Грижел се за екипажа си, но и изисквал от моряците пълно подчинение. Днес на входа на пристанището в Плимът огромна статуя на сър Франсис Дрейк продължава да напомня за известния мореплавател и смел пътешественик. Неговото име носи един от най-опасните и свирепи проливи в света.
В наши дни нос Хорн е мястото на Земята, където морето е най-неблагосклонно към корабите и мореплавателите. Няма друг район в Световния океан, чието дъно да се е превърнало в паметник на последното плаване на толкова много кораби...
 
*****
„Който е преминал нос Хорн под платна има право да стои седнал и с шапка на главата в присъствието на Кралицата” – гласи древно поверие от епохата на пиратите и великите мореплавания. Това не е случайно. Само като си помисля с какво е трябвало да се справят капитаните и техните екипажи – примитивни навигационни уреди, неточни карти, липса на хранителни и водни припаси, скорбут и какво ли още не, а като прибавим и свирепата природа, задачата им ми се струва направо невъзможна.
Покрай проучванията ми за книгата бях изчела много истории за велики пътешественици и изследователи. Веднага си спомних за плаването на капитан Уилям Смит[1]. През  януари 1819 г. той започва пътуване от Буенос Айрес до Валпараисо. Поради неблагоприятни ветрове „Уилямс” поема курс на юг и попада в опасните води на протока Дрейк. На 19 февруари, на 500 мили южно от Нос Хорн, Смит съобщава „земя или лед открихме в бурята”. На следващия ден екипажът достига няколко острова с груби брегове и стръмни върхове, както и огромни лежбища на тюлени и множество китове. Новината за евентуалния нов източник на ценни тюленови кожи започва да се разпространява бързо. Месеци по-рано испанският кораб „Сан Телмо”[2] потъва през септември 1819 г. Части от него били открити по-късно от ловци на тюлени на северния бряг на остров Ливингстън. При следващо свое пътуване до Монтевидео през юни Смит се опитва отново да достигне до южните ширини, но поради настъпилата зима придвижването му е затруднено от големи късове лед, силни ветрове и огромни вълни. В края на септември отново се насочва към Валпараисо и отново достига групата острови в Южния океан. Този път той взема проби от дъното на морето за доказателство, че видяното от него е действителна земя, а не айсберги. От 16 до 18 октомври Смит обикаля и проучва няколко от островите в протежение на 160 мили. При пристигането си във Валпараисо съобщава за откритието си на капитан Томас Сърл от британския флот. Веднага е разпоредено да се изпрати експедиция до новооткритите земи като под командването на Едуард Брансфийл заминават няколко кораба. Островите са кръстени Южни Шетландски и са обявени за владение на британската корона.