|
Красивото градче Таормина е разположено на източния бряг на остров Сицилия, на пътя между Месина и Катания и на около 40 км от вулкана Етна. От връх Монте Тауро се открива панорамна гледка към Йонийско море. През древността градът е носил името Тавроменион или Тауромениум. Последователно е владян от гърци, римляни, византийци и араби. Разрушен е от арабското нашествие в края на X век и построен отново през XIII. Днес в архитектурата на Таормина може да се види уникално съчетание на римска, гръцка и средновековна архитектура. Градът предлага очарователна смесица между богата история, слънчеви плажове и градска красота. Векове наред Таормина е бил важно кръстовище на пресичащи се културни и търговски пътища на стария свят. Славата му на курортно селище идва след като тук редовно започват да идват личности като Оскар Уайлд, Мопасан, Стайнбек, Труман Капоти, Гьоте, Александър Дюма. От града има изграден кабинков лифт до морския курорт Мазаро, разположен в подножието на хълма. Сред забележителностите на Таормина са: древният римски театър, изграден върху останките от гръцкия такъв, Дуомото, Часовниковата кула, площад "9 април", църквите "Св. Екатерина " и "Сан Джузепе", портите Медина и Катания, градините "Вила Комунале", замъкът Моло и др. На 9 юли се чества празникът на града и се почита Свети Панкраций. В негова чест е построена старинна черква в бароков стил. На този празник из града се обикаля с огромна статуя на светията. Друго интересно събитие е филмовият фестивал, който се провежда в града ежегодно. Херкулан, Помпей и Стабий - градове, намиращи се в подножието на Везувий, които са били затрупани от дебел пласт пепел и лава, след изригването на вулкана през 79 г. Случайно открити през 1748 г. останките от някогашните богати градове стават обект на големи, в началото хаотични разкопки, които продължават и до днес. Благодарение на тях са открити градските стени (V-IV в. пр. н.е.), форумът, храмове, театри, палестри, терми, богати домове на патриции (III-I в. пр. н.е.), украсени със скулптури и ценни стенописи. От сведенията, получени при археологическите изследвания учените разкрили извънредно интересни данни за методът, който е бил използван при строежа на древните сгради, а също така за бита и нравите на хората по това време. Херкулан се e намирал много по-близо до кратера на Везувий, отколкото Помпей Въпреки това, градът успява да се спаси от първоначалната “атака” от изхвърлената при вулканичното изригване тефра, тъй като се намирал в противоположната посока, спрямо тази, на която е духал вятърът. Смъртоносният облак от газ и пепел се насочва към Помпей, като обрича на гибел жителите му. На следващата вечер Везувий отприщва пълната си ярост към до голяма степен вече евакуиралия се съседен град Херкулан. Бедствието е страховито, множество обществени сгради, частни домове и площади са напълно унищожени. При последвалите разкопки, археолозите откриват непокътнати сгради, дървени мебели и дори плодове, хляб и други елементи в канализацията. Те също така откриват около 300 скелета, което доказва, че градът не е бил напълно евакуиран, както сее смятало преди това. За разлика от Помпей, по-голямата част от Херкулан все още предстои да бъде допълнително изследвана и съответно разкрита при разкопки. Една от Най-впечатляващите сгради в Херкулан е луксозна вила, наречена “Villa dei Papiri”. Наречена е така, заради намерените там библиотеки с папируси, изписани на гръцки и латински. Предполага се, че тази вила е принадлежала на Луций Калпурний Пизон Цезонин – известен и изключително влиятелен политик на късната римска Република, чиято дъщеря е била омъжена за Юлий Цезар. Вилата се простира на огромна площ, с изключителна гледка към морето, четири тераси и единствената антична библиотека, оцеляла днес. Крайбрежието на Амалфи – едно от най-идиличните и романтични места в Европа, разположено в красивата скалиста южна част на Италия, е мечтана дестинация за мнозина любители пътешественици. Пътищата се вият романтично, водата е в наситено синьо, а спагетите са едни от най-вкусните в цяла Италия – олицетворение на la dolce vita. Тиренско море е искрящо и омагьосващо, а цитрусовите горички изпълват въздуха със свежото ухание на лимони. Предполага се, че Амалфи е основан през IV в. от Константин I. Съвременното си име получава в средата на IX век, по време на управлението на семейство Амалфи. След знаменитата битка до Остия (849 г.) и разгрома на сарацините става независима република с население 50 000 жители. Тук през XIII в. е изобретен магнитният компас и е утвърден Морския кодекс (Tavola amalfitana). Местните успешно търгували с Византия, съперничели с Пиза и Генуа за превъзходство в Средиземно море. Една от забележителностите на Амалфи е издигнатата през IX век катедрала Duomo di Sant’Andrea, в чест на покровителя на града Свети Андрей. Тя се намира се в историческия център на града на едноименния площад. Внушителната фасада е украсена с византийска мозайка, а интериорът е ярък пример на италианския барок. В катедралния комплекс влизат Кампанилата (1180 г.) и Райският двор (Chiostro del Paradiso, 1266 г.), изпълнен в арабски стил. Музеят на хартията Амалфитанците в миналото се славели с производството на прочутата хартия бамбаджина. Те възприели технологията за изработването й от арабите и първи в света започнали да правят качествена хартия в промишлени количества. Музеят е разположен на територията на бившата хартиена фабрика в Долината на мелниците (Valle del Canneto). Там местен майстор ще ви направи презентация на живо: от създаването на лист хартия до обработката му на няколко етапа. Националният исторически музей в Амалфи Тук е изложена редакция на първия в света морски кодекс Tabula Amalphitana, който съдържа 66 параграфа с описание на правилата за навигация, правата и задълженията на моряците. Днес крайбрежието на Амалфи е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. “Позитано те разтърсва дълбоко. То е място-съновидение, което не е съвсем реално, докато си там, но става болезнено реално, щом си тръгнеш”– пише Джон Стайнбек през 1953 г. в статия за списание Harper’s Bazaar. Той посещава Позитано и го описва като малко рибарско градче, за което знаят много малко италианци. След неговия разказ Позитано губи своята безизвестност завинаги и се превръща в една от най-желаните и посещавани дестинации в Италия днес. Позитано е град и община в Южна Италия. Той е морски курорт в регион Кампания, провинция Салерно и е разположен на северния бряг на Салернския залив. Градът е с изключително интересна архитектура и отстрани изглежда като надвесен над морето, тъй като е разположен буквално по склоновете на скалите. Според легендата Позитано е основан от бога на морето – Посейдон. През IX вeк градът се развива благодарение на намиращото се там бенедиктинско абатство, а по-късно е част от Република Амалфи. В края на 1700 г. Позитано е обявен за град-кралство. Силните му позиции в търговията с Близкия Изток го превръщат във важен център. Градът разполага с огромно богатство и тогава се изграждат изящните барокови къщи с материали от Ориента. С течение на времето обаче градът запада в демографско отношение. Генуа – врата към морето Най-значимият град и най-важното морско пристанище на италианската Ривиера, Генуа, е столица на областта Лигурия. Още древните гърци оценяват защитеното пристанище и основават колония тук. Старата част на града е изпълнена със забележителности. Централно място заема площад Ферари, на който се намират операта, Двореца на дожите и къщата на Христофор Колумб. Площад Ферари Улицата Strada Nuova е включена в списъка на ЮНЕСКО. През ХVІ век са построени дворците Palazzo Rosso (сега е музей), Palazzo Bianco, Palazzo Grimaldi и Palazzo Reale, които са били домове на елита на Генуа. Улица Срада Нуова Впечатляваща е Катедралата Сан Лоренцо (ХVІІ век), а също и древният фар, върху който е изрисуван символът на Генуа. С височината си от 117 м той е осветявал пътя на хиляди кораби още през Средновековието. Музеят за ориенталско изкуство притежава най-голямата колекция в Европа и е разположен до Старото пристанище. Наблизо се намира и най-големият Аквариум на континента. Аквариумът на Генуа съхранява над 12 000 животни от 600 вида. Залите променят температурата си от тропиците до Антарктида. Генуа е амфитеатрално изграден град и от хълмовете наоколо се открива невероятна гледка към старата част, пристанището, морето и крайбрежната ивица. Най-бързият начин да се придвижите от центъра към върха е като използвате асансьорите. Най-известен е Castelletto – „Пътят към небето“. Един от символите на града е параклисът „Св. Мария Асунта“, който се смята за свещено и лечебно място. Там са търсели покой стотици рибари, занаятчии и търговци. Построен е около 1300 г. в готически стил с малки кули и две статуи на Исус Христос. Изглед A360° - Асансьорът от Ренцо Пиано Bigo е панорамният асансьор, разположен в района на Порто Антико, близо до Аквариума в Генуа. Проектиран от архитекта Ренцо Пиано, той предлага изключителна въздушна перспектива на един от най-големите и богати на изкуство исторически центрове в Европа.it. Сгушен в полите на Конявската планина, между София и Кюстендил, точно над град Земен се намира Земенският манастир. Разположен е на североизток, съвсем в началото на Земенския пролом на левия бряг на река Струма. Комплексът е изграден през XI век от добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка. Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и не се обитава от монаси. Най-забележителна е най-старата постройка е църквата „Свети Йоан Богослов“, която е обявена за паметник на културата. Тя заема особено място в историята на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура и монументалната живопис. Тя е разположена в двора на манастира, реставрирана е през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители и заема особено място в архитектурната ни история. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от XIV век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан. В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на неизвестен местен феодали съпругата му Доя – едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква. Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от девет века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на XX век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра. Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от десет века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите. Съществува и поверие, че ако поставим лявата си длан върху олтара и си пожелаем нещо, то ще се сбъдне. През 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г. Познат под много имена, намиращият се на север от Стара планина град с история над седем хиляди години, още от времето преди траките, днес е един от най-красивите в страната. Средновековната столица на България, построена върху стръмните хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, край причудливите завои на Янтра, все още носи духа на Второто българско царство. Търновската книжовна школа, създадена от патриарх Евтимий, е олицетворение на културния подем и разцвета на литера- турата и изкуството през втората половина на XIV век, а приетата през 1879 година Търновска конституция е първият законодателен акт след Освобождението, който утвърждава българската нация. В средата на миналия век пред името Търново е добавено „Велико“ в чест на историческата слава на града. Разцветът на Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България. |
От автора
Писането е моят начин дам на света частица от себе си. Categories
All
Архив
March 2024
|
RSS Feed
