Градът е основан през V в. от бегълци, напуснали родните си селища по долината на река По, прогонени от хуните. Защитено чрез лагуната от всякакви нападения, селището бързо нараства. През 697 година е избран първият дож - владетелят на Венеция. Отначало градът се включва в пределите на Византия, но се ползува с големи права.
През X в. Венеция става напълно независим град и център на морско-търговска република, земите на която бързо нарастват на запад в Паданската равнина. Далмация, източно-средиземноморското крайбрежие и бреговете на Черно море са осеяни с нейни колонии. В началото на XIII в. хитрият дож Енрико Дандоло чрез участниците в IV кръстоносен поход поставя ръка на много от богатствата на Константинопол. През XIII и XIV в. Венеция разгромява Генуа - най-опасния съперник на морското й могъщество. Венецианците държат в свои ръце вече търговията па цялото Средиземноморие. През XIV в. един след друг попадат във владение на Венеция и градовете в източната част на Северна Италия. В XV в. Венеция притежава най-голямата в света флота, състояща се от няколко хиляди кораба.
През втората половина на XV в. Венеция е на върха на могъществото си. Градът има 200 000 жители и е един от най-големите в Европа по онова време. Богатствата на неговия патрициат (знатни и богати граждани) не отстъпват на тези на най-големите и богати италиански градове - Флоренция и Милано. Венеция става и град на изкуствата. Строят се стотици великолепни мраморни дворци и пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочути художници от венецианската живописна школа, като Карпачо, Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе, Тиеполо, Каналето и други, свързват с Венеция едни от най-прекрасните си творби. Световноизвестни стават майсторите на стъкларски изделия и скъпи луксозни предмети, шивачите на богати облекла и други. Силно се развива книгопечатането. Огромни библиотеки и архиви се пълнят с книги, документи, ръкописи, морски карти.
Богатствата и славата обаче често развращават. Венеция става център на тъмни афери, сплетни, доноси, лек живот, убийства от засада. Хиляди хора гинат в каменни затвори. Но се появяват и комедиите на веселия, и саркастичен венецианец Карло Голдони. Неговите произведения осмиват нравите на богатите и радват обикновените хора.
Венециански произход има и Марко Поло - един от най-големите пътешественици от средновековието, обиколил Европа и Азия, допринесъл много за развитието на географските науки през XIV—XV в.
В 1453 г. османските турци завладяват Константинопол. Венецианците започват да губят една след друга колониите си. От средата на XVI в. започва упадъкът на Венеция. Някои нейни победи над османците само временно отлагат разпадането на държавата. Откриването на Америка и преместването на центъра на световната търговия от Средиземно море в Атлантическия океан нанася съкрушителен удар върху Венеция. Грамадната флота намалява, военното изкуство изневерява, несметните богатства се стопяват. През XVIII в. Венеция окончателно загубва задморските си владения. В 1797 г. Наполеоновата армия окупира града, слага край на единадесет вековната свобода на Венеция и много от художествените й ценности са отнесени в Париж. Но скоро французите са сменени с австрийски владетели. През 1866 г. Венеция влиза в състава на младата италианска държава, а населението и наброява едва 130 000 души. Стопанското значение на града вече е само бледа сянка от някогашната му роля и слава.
 
Непременно посетете:
Канале грандеГлавният и най-голям канал във Венеция. Дължината му е около 4 километра, а широчината му варира между 30 и 70 метра в различните му части. Каналът разделя града на две части, свързани помежду си от три моста: Скалци, Риалто и Академия. Корабчетата „вапорето” имат спирки до всеки един от мостовете.
Площад Сан МаркоБез съмнение, това е един от най-известните площади в света. Площадът се намира в централната градска част и повечето улички и канали водят към площад Сан Марко.
Базиликата Сан МаркоТова е една от най-известните катедрали в света. Базиликата е осветена през 1094 година. Благодарение на пищната византийска архитектура, базиликата е известна още като Златната църква. На фасадата на базиликата има 4 бронзови коня. Тези статуи са реплики на статуите на конете, красили Хиподрума на Константинопол. Самите статуи са пренесени от Константинопол във Венеция по нареждане на Великия дож Енрике Дандоло като плячка при завземането на Византийската столица от латините по време на 4-я кръстоносен поход. Оригиналните коне са реставрирани и се намират на съхранение в Музея на Сан Марко, вътре в катедралата.
Енрико Дандоло е 41-я дож на Венеция. Спирам се на него малко по-подробно, тъй като той е свързан, макар и непряко, с българската история. Дожът взема дейно участие в Четвъртия кръстоносен поход, в резултат на който Латинската империя превзема Византия и кръстоносците разграбват Константинопол. Немалък дял от грабежите взема и въпросният дож Дандоло. Както е известно, през 1205 година цар Калоян прави невъзможното – побеждава непобедимите дотогава железни рицари в битката при Адрианопол. Енрико Дандоло умира няколко месеца по-късно на 98 години.
Часовниковата кула на площад Сан МаркоСтроена е в края на XV век. Любими за фотографите обект заради оригиналния зодиакален часовник и двете фигурки на покрива – мавърчета, биещи камбаната на часовника.
Дворецът на дожитеОще един от символите на площад Сан Марко във Венеция. В миналото този дворец е бил седалище на управниците на Венецианската република.
КамбанариятаВисоката около 100 метра камбанария е още един неизменен символ на знаменития площад.
Мостът на въздишкитеБял затворен мост, който се намира много близо до площад Сан Марко и двореца на дожите. Той е малък и не се забелязва отдалеч. По-вероятно е първо да видите тълпите пред моста и едва след това самият мост.
Ние именно по голямата тълпа разбрахме, че това е той – мостът с романтичното име. А истината е, че в миналото тези въздишки са били на отчаяни хора – през този мост са преминавали осъдените преди да бъдат затворени.
Катедралата Санта Мария дела СалютеЕдна от най-големите и красиви катедрали на Венеция. Намира се на Канале Гранде – на противоположния бряг на площад Сан Марко.
ОстровитеНеизменна част от обстановката около Венеция са островите Лидо, Мурано, Бурано и Торчело. Всеки един от тях си има своя собствена уникална атмосфера:

• Лидо – морски курорт и културен център;
• Мурано – островът на стъклото;
• Бурано – островът на дантелата;
• Торчело – старинният остров