|
Сгушен в полите на Конявската планина, между София и Кюстендил, точно над град Земен се намира Земенският манастир. Разположен е на североизток, съвсем в началото на Земенския пролом на левия бряг на река Струма. Комплексът е изграден през XI век от добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка. Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и не се обитава от монаси. Най-забележителна е най-старата постройка е църквата „Свети Йоан Богослов“, която е обявена за паметник на културата. Тя заема особено място в историята на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура и монументалната живопис. Тя е разположена в двора на манастира, реставрирана е през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители и заема особено място в архитектурната ни история. Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на XI век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от XIV век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан. В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на неизвестен местен феодали съпругата му Доя – едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква. Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от девет века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на XX век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра. Има няколко легенди, които се предават от поколение на поколение, свързани с миналото на обителта, оцеляла повече от десет века. Според някои изследователи, уникалната кубична архитектура на църквата се обуславя от култа на богомилите към това място. Легендата разказва, че те пазели знака на българина в него, като единствения символ, който може да обедини всички религии. Друга древна легенда пък разказва, че през Земен са минали и кръстоносците, които търсели храма на Соломон по писмените знаци върху стенописите. Съществува и поверие, че ако поставим лявата си длан върху олтара и си пожелаем нещо, то ще се сбъдне. През 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който става филиал на Националния исторически музей през 2004 г. Познат под много имена, намиращият се на север от Стара планина град с история над седем хиляди години, още от времето преди траките, днес е един от най-красивите в страната. Средновековната столица на България, построена върху стръмните хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, край причудливите завои на Янтра, все още носи духа на Второто българско царство. Търновската книжовна школа, създадена от патриарх Евтимий, е олицетворение на културния подем и разцвета на литера- турата и изкуството през втората половина на XIV век, а приетата през 1879 година Търновска конституция е първият законодателен акт след Освобождението, който утвърждава българската нация. В средата на миналия век пред името Търново е добавено „Велико“ в чест на историческата слава на града. Разцветът на Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години. След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България. |
От автора
Писането е моят начин дам на света частица от себе си. Categories
All
Архив
September 2024
|
RSS Feed
