Blog Archives

Ihlamur Kasırları / Павилионите Ъхламур

9/29/2022

Павилионите Ъхламур - наречени така зареди липите в градината си са построени през XIX в. Макар днес да се намират в сърцето на Истанбул, между Бешикташ, Йълдъз и Нишанташъ, някога са билил сред полята извън града.

Долината Ъхламур през XVIII век принадлежала на Хаджи Хюсеин Ага, началник на военноморския двор и се наричала "Лозята на Хаджи Хюсеин". Султан Ахмед III превръща местността в императорска градина “Hasbahçe”, каквато остава до XIX век. Тогава султан Абдулмесид започва изграждането на павильоните Ъхламур (1849-1855 г.) на мястото, където се намира градината.

Церемониалният павилион Мерасим, който е основната сграда, има впечатляваща архитектура. Фасадата и двете стълбища са изградени в бароков стил, характерен за периода. Красиви орнаменти, обграждат изцяло външните стени. Интериорът се състои от антре и по една стая от всяка страна. Те са богато декорирани в европейски стил, които бил много разпространен в османските дворци от XIX век. Мебелировката, завесите и кристалните вази, огледала и полюлей са взаимстване от различни западни дворци. Павилионът бил използван от султана за официални церемонии и прием на висшестоящи гости.

Павилионът Майет бил използван от обкръжението на султана, а понякога и от неговия харем. Той е значително по-семпло украсен и показва по-традиционно пространствено разпределение, което се състои от ъглови стаи, отварящи се към централния диван. Стените са покрити с циментова замазка, която прилича на мрамор в различни цветове.

Градината около двореца е изключително красива. Днес е любимо място на местните жители и туристите за отдих сред зелените поляни, осеяни с различни цветя, дървета, двете езера с патици и костенурки и зайчарникът в единия край.

Павилионът Мерасим е отворен за посещение като дворец-музей, а павилионът Майет е превърнат в кафене.

Comments

Прага - градът на стоте кули

9/29/2022

Comments

Прага - градът на стоте кули, така наричат столицата на Република Чехия, намираща се намира в сърцето на Европа. Историческият център на града е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, съчетал архитектурни стилове като готика, барок, рококо, кубизъм.

Прага е музей, където всяка тухла, всяка плочка, всеки детайл носят очарованието и великолепието, които в продължение на векове са се превърнали в част от облика на града. На първо място това е Карловият мост, наричан още Железеният. От двете ми страни са разположени статуи, между които и тази на братята Св. Св. Кирил и Методий, монументът на мъченика Св. Ян Непомук, за който се счита, че прави чудеса. Той е поставен на мястото, от което е бил хвърлен в река Вълтава и се е удавил. Всеки, който докосне кръста му и си пожелае нещо, може да очаква то да му се сбъдне.

Старомеският площад е друго магично място, което се огласява от ударите на астрономическият часовник с 12-те апостола, който е поставен там преди 604 години. Отново съществува легенда, според която пожелаеш ли нещо щом се покажат фигурките, обезателно желанието ще се изпълни. Околността е изпълнена с различни кулинарни щандове, носи се аромат на греяно вино с канела и понички.

Синагогата, която се намира в квартал Йозефов е емблематично място за последователите на Авраам. Смята се, че е построена от камъни, донесени от Йерусалим и е най-старата действаща синагога в Европа.

Храдчани е величествен замък, който се издига над Прага и река Вълтава и е наситен с невероятна енергия. Историята му е неподвластна на времето и там се преплитат съдби на императори, крале, висши духовници, президенти. В пределите на замъка се намира и католическата катедрала Св. Вит, строежът на която започнал в далечната 1344 г. и завършил окончателно през 1929 г. Уникални са стъклописите на Алфонс Муха, показващи сцени от живота на Св. Св. Кирил и Методий, както и на малкия крал Вацлав и неговата майка Людмила. Кулата Петржин се намира в най-високата част от парка Пертжин. Висока е 60 метра и е изградена изцяло от стомана. Гледката от нея е наистина прекрасна.

Но най-вълшебното място за мен е площад Вацлавски намести. Когато застана с гръб до паметника на Св. Вацлав и погледна напред, пред очите ми се разкрива цялата история, архитектура, култура, и великолепие на града, наред със суетенето на туристите и продавачите на варени наденички и захаросани ябълки, щандовете с бира и сувенири.
Прага е музей, където всяка тухла, всяка плочка, всеки детайл носят очарованието и великолепието, които в продължение на векове са се превърнали в част от облика на града. На първо място това е Карловият мост, наричан още Железният. От двете ми страни са разположени статуи, между които и тази на братята Св. Св. Кирил и Методий, монументът на мъченика Св. Ян Непомук, за който се счита, че прави чудеса. Той е поставен на мястото, от което е бил хвърлен в река Вълтава и се е удавил. Всеки, който докосне кръста му и си пожелае нещо, може да очаква то да му се сбъдне.
Задължително всеки попаднал в този приказен град трябва да се наслади на круиз по река Вълтава и на някой от спиращите дъха залези.

Comments

Библиотеката на Целзий

9/29/2022

Comments

Библиотеката на Целз, наричана още Библиотеката на Целзий е втората по големина след тази в Александрия древноримска библиотека. Намира се в Ефес, Турция.

Изградена е по време на управлението на император Адриан от Тиберий Юлий Аквила Полемеиан, който я създава като гробница, в която трябва да бъде погребан баща му, сенатора Тиберий Юлий Целс Полемеа. Той бил консул през 92 г., губернатор на Азия през 115 г. и един от най-богатите и уважавани граждани.

Основите на библиотеката са положени през 114 г., а строежът й приключва през 135 г. Наследниците на сенатора завещават голяма сума пари за закупуване на книги и обогатяване съдържанието на библиотеката, която е проектирана да събере 12 000 свитъка. Те били съхранявани в ниши, разположени в просторна читалня. Четирите статуи на великолепната фасада изобразяват характерни качества, които трябвало да притежава всеки висш държавен служител, какъвто бил и Целзий, а именно: София (мъдрост), Арети (добродетел), Ения (преданост) и Епистими (познание, или разбиране). Оригиналните статуи се намират в Ефеския музей във Виена. В близост до предния двор на библиотеката се намира огромна врата, която води до пазара Тетрагонос.
Сградата на библиотеката е изключително ценна и важна, тъй като е чудесен пример за древноримска архитектура. През втората половина на III в. при нашествието на готите тя е опожарена, но фасадата е частично запазена. В нейния състав са включени два реда колони, като на първия етаж са с коринтски капители. Оцелели са вратите и прозорците, оградени с декоративни релефни мотиви.

След мащабна реставрационна дейност през 1970-1978 г. по метода анастилоза (метод на реконструкция и реставрация на исторически сгради с използването на оригинални части на сградата или заменянето им с нови), предната фасада е възстановена и е една от най-посещаваните забележителности в древния град.

Comments

Венеция - любов, гондоли, романтика и още нещо

9/29/2022

Comments

Градът е основан през V в. от бегълци, напуснали родните си селища по долината на река По, прогонени от хуните. Защитено чрез лагуната от всякакви нападения, селището бързо нараства. През 697 година е избран първият дож - владетелят на Венеция. Отначало градът се включва в пределите на Византия, но се ползува с големи права.
През X в. Венеция става напълно независим град и център на морско-търговска република, земите на която бързо нарастват на запад в Паданската равнина. Далмация, източно-средиземноморското крайбрежие и бреговете на Черно море са осеяни с нейни колонии. В началото на XIII в. хитрият дож Енрико Дандоло чрез участниците в IV кръстоносен поход поставя ръка на много от богатствата на Константинопол. През XIII и XIV в. Венеция разгромява Генуа - най-опасния съперник на морското й могъщество. Венецианците държат в свои ръце вече търговията па цялото Средиземноморие. През XIV в. един след друг попадат във владение на Венеция и градовете в източната част на Северна Италия. В XV в. Венеция притежава най-голямата в света флота, състояща се от няколко хиляди кораба.
През втората половина на XV в. Венеция е на върха на могъществото си. Градът има 200 000 жители и е един от най-големите в Европа по онова време. Богатствата на неговия патрициат (знатни и богати граждани) не отстъпват на тези на най-големите и богати италиански градове - Флоренция и Милано. Венеция става и град на изкуствата. Строят се стотици великолепни мраморни дворци и пищно устроени и украсени черкви, изящни мостове. Прочути художници от венецианската живописна школа, като Карпачо, Джорджоне, Тициан, Тинторето, Веронезе, Тиеполо, Каналето и други, свързват с Венеция едни от най-прекрасните си творби. Световноизвестни стават майсторите на стъкларски изделия и скъпи луксозни предмети, шивачите на богати облекла и други. Силно се развива книгопечатането. Огромни библиотеки и архиви се пълнят с книги, документи, ръкописи, морски карти.
Богатствата и славата обаче често развращават. Венеция става център на тъмни афери, сплетни, доноси, лек живот, убийства от засада. Хиляди хора гинат в каменни затвори. Но се появяват и комедиите на веселия, и саркастичен венецианец Карло Голдони. Неговите произведения осмиват нравите на богатите и радват обикновените хора.
Венециански произход има и Марко Поло - един от най-големите пътешественици от средновековието, обиколил Европа и Азия, допринесъл много за развитието на географските науки през XIV—XV в.
В 1453 г. османските турци завладяват Константинопол. Венецианците започват да губят една след друга колониите си. От средата на XVI в. започва упадъкът на Венеция. Някои нейни победи над османците само временно отлагат разпадането на държавата. Откриването на Америка и преместването на центъра на световната търговия от Средиземно море в Атлантическия океан нанася съкрушителен удар върху Венеция. Грамадната флота намалява, военното изкуство изневерява, несметните богатства се стопяват. През XVIII в. Венеция окончателно загубва задморските си владения. В 1797 г. Наполеоновата армия окупира града, слага край на единадесет вековната свобода на Венеция и много от художествените й ценности са отнесени в Париж. Но скоро французите са сменени с австрийски владетели. През 1866 г. Венеция влиза в състава на младата италианска държава, а населението и наброява едва 130 000 души. Стопанското значение на града вече е само бледа сянка от някогашната му роля и слава.

Непременно посетете:
Канале грандеГлавният и най-голям канал във Венеция. Дължината му е около 4 километра, а широчината му варира между 30 и 70 метра в различните му части. Каналът разделя града на две части, свързани помежду си от три моста: Скалци, Риалто и Академия. Корабчетата „вапорето” имат спирки до всеки един от мостовете.
Площад Сан МаркоБез съмнение, това е един от най-известните площади в света. Площадът се намира в централната градска част и повечето улички и канали водят към площад Сан Марко.
Базиликата Сан МаркоТова е една от най-известните катедрали в света. Базиликата е осветена през 1094 година. Благодарение на пищната византийска архитектура, базиликата е известна още като Златната църква. На фасадата на базиликата има 4 бронзови коня. Тези статуи са реплики на статуите на конете, красили Хиподрума на Константинопол. Самите статуи са пренесени от Константинопол във Венеция по нареждане на Великия дож Енрике Дандоло като плячка при завземането на Византийската столица от латините по време на 4-я кръстоносен поход. Оригиналните коне са реставрирани и се намират на съхранение в Музея на Сан Марко, вътре в катедралата.
Енрико Дандоло е 41-я дож на Венеция. Спирам се на него малко по-подробно, тъй като той е свързан, макар и непряко, с българската история. Дожът взема дейно участие в Четвъртия кръстоносен поход, в резултат на който Латинската империя превзема Византия и кръстоносците разграбват Константинопол. Немалък дял от грабежите взема и въпросният дож Дандоло. Както е известно, през 1205 година цар Калоян прави невъзможното – побеждава непобедимите дотогава железни рицари в битката при Адрианопол. Енрико Дандоло умира няколко месеца по-късно на 98 години.
Часовниковата кула на площад Сан МаркоСтроена е в края на XV век. Любими за фотографите обект заради оригиналния зодиакален часовник и двете фигурки на покрива – мавърчета, биещи камбаната на часовника.
Дворецът на дожитеОще един от символите на площад Сан Марко във Венеция. В миналото този дворец е бил седалище на управниците на Венецианската република.
КамбанариятаВисоката около 100 метра камбанария е още един неизменен символ на знаменития площад.
Мостът на въздишкитеБял затворен мост, който се намира много близо до площад Сан Марко и двореца на дожите. Той е малък и не се забелязва отдалеч. По-вероятно е първо да видите тълпите пред моста и едва след това самият мост.
Ние именно по голямата тълпа разбрахме, че това е той – мостът с романтичното име. А истината е, че в миналото тези въздишки са били на отчаяни хора – през този мост са преминавали осъдените преди да бъдат затворени.
Катедралата Санта Мария дела СалютеЕдна от най-големите и красиви катедрали на Венеция. Намира се на Канале Гранде – на противоположния бряг на площад Сан Марко.
ОстровитеНеизменна част от обстановката около Венеция са островите Лидо, Мурано, Бурано и Торчело. Всеки един от тях си има своя собствена уникална атмосфера:

Лидо – морски курорт и културен център;
Мурано – островът на стъклото;
Бурано – островът на дантелата;
Торчело – старинният остров

Comments

Ханя - най-живописният град на остров Крит

9/29/2022

Comments

Ханя е една от най-живописните и незабравими дестинации на остров Крит, благодарение на богатото си историческо и културно наследство, приятната атмосфера и уникалните забележителности и гледки, които предлага.Разположен на северозападното крайбрежие на острова, в южната част на Пелопонес той е втори по големина и столица на едноименната префектура. Минойската цивилизация се е зародила се и развила именно по тези земи. Тя е считана за една от първите големи европейски цивилизации. Градът е бил част от Източната Римска империя. През следващите векове преминава под венецианско, генуезско и накрая под османско владичество чак до 1898 г., когато Крит става независим. През Втората световна война претърпява многократни бомбардировки по време на нацистката инвазия на острова. Влиянието на различните култури определено се усеща и е видимо в архитектурата на Стария град, и не само. Като споменахме Стария град, нека ви „разведа“ из него и другите най-интересни местенца на Ханя. Венецианското пристанище - със сигурност това е едно от най-популярните и характерни места в Ханя, пълно с кокетни ресторанти и кафенета. Построено от венецианците през първата половина на XIV век, пристанището е било стратегическа база за борба с пиратството, което тогава било широко разпространено в Средиземно море. Около него са съсредоточени и повечето забележителности като византийските стени на хълма Кастели, венецианската крепостна стена, джамията, фара, бастионът на Св. Николаос, морският музей и крепостта Фирка, които ще разгледаме по-подробно след малко. Египетският фар в Ханя е другата емблема на Ханя. Построен от венецианците върху скала в края на XVI век, той е висок 21 метра, като светлината му се вижда чак до далеч навътре в морето. По времето на османците бил занемарен и изоставен. Тук е моментът да обясня, защо го наричат “египетският фар”, а именно, защото е възстановен от египтяните през XIX век. Бастионът на Св. Николаос - по средата на вълнолома на път към фара, няма как да не забележите интересна сграда – Бастионът на Св. Николаос. Веднага прикова вниманието ми, тъй като от там се откриват чудни гледки и местенца за снимки. Крепостта Ревелино дел Порто е построена от венецианците стратегически в северозападната част на пристанището на Ханя. Строежът й започва през 1610 г. и завършва няколко години преди падането на града под османско владичество. По време на османския период Ревелино се използва като казарма. Сводестите отвори, пък, са служели като затвор до гражданската война. Морският музей - Основан през 1963 г., разполага с богата колекция от морски карти и експонати (около 2500), които разказват за историята и мореплавателните традиции на Крит и Ханя. Джамията на еничарите – Кючук Хасан джамиси. Няма как да не забележите яркия отпечатък от османското господство. Намира се на главния пристан на Ханя. Построена е в чест на Кючук Хасан – управител на града през XVII век. Това е най-старата джамия, а също и най-старата османска сграда на целия Крит. Катедралата в Ханя – Тримартири. Щом споменахме джамията, няма как да не се спрем и на най-значимата катедрала в града – Панагия Тримартири, кръстена на Девата на Тримата мъченици, покровител на града. Тя е построена през 1864 г. на мястото на предишната църква, където по време на турското господство е имало фабрика за производство на сапун. Табакария. Ако минете по уличките на Стария град, където са струпани стотици магазинчета и сергии, няма как да не ви направи впечатление наличието на безброй кожени изделия. Кожени чанти, дрехи, обувки, аксесоари, какво ли не. За това си има и обяснение. До първата половина на XIX век Ханя е разполагала с цял квартал с кожарски фабрики – Табакария, затворени заради автоматизацията на процеса. В пълен контраст с останалата оживена и цветна част на Ханя, Табакария е изоставен квартал, който буди интереса на туристи и фотографи.