- Искам да ти подаря залеза! Сигурно ще ме попиташ защо не изгрева?
- Мина ми през ума? – засмя се Дарина.
- По залез слънце, очите ни са свикнали с дневната светлина. Когато тя избледнява, ние не можем да се адаптираме толкова бързо, колкото потъмнява небето. Някои нюанси могат да се изгубят или да се възприемат по различен начин. При изгрев слънце е обратното, тъмнината на нощта е направила зрението ни остро и всяка, дори най-слабата и незначителна промяна в цветовете на небето е очевидна. Искам да те подаря магията на залеза, когато сетивата са притъпени, а тялото отпуснато. Тогава възприемаме света по друг начин. Не сме толкова на щрек, както в началото на деня. А, по-скоро оставяме чувствата и емоциите да влияят на възприятията ни, а не разума.
- Разбрах! Наистина има някаква изящна меланхолия в цялата тази картина. Едновременно ти си тъжен за отминаващия ден и радостен за предстоящата, изпълнена с очаквания и загадки нощ. Сякаш самото слънце се опитва да загаси своя огън в дълбините на морето или прохладата на планините и да се прероди наново в луната. Тогава светлината му не е изгаряща, а успокояваща!
- Да! Разбра ме много добре. Освен това, да подариш залез е обещание!
- Обещание за какво?
- Че след нощта идва деня, че след лошото следва доброто, за нещо ново, което искам да изживея с теб. Обещание, че ще бъдем заедно в тъмната нощ и, че заедно ще посрещнем изгрева!
- Невероятно е! – прошепна тя, докато със затаен дъх гледаше вълшебните, преливащи се с нюанси на жълто и червено, оранжево и виолетово, нежни и строги, плачещи и очарователни, топли и меки.
- Не колкото си ти, Дара! Искам да изпращам всеки залез и да посрещам всеки изгрев с теб!
- Аз също!
Дамата се целунаха точно в мига, когато светлината угасна. Вълшебният миг, когато слънцето преминава от земното в небесното царство. Той погледна очите й, които запечатаха този момент и последният лъч остана да гори в тях. Тя виждаше същият пламък в неговите очи.
Тогава и двамата разбраха какво е истинското щастие - погледът на любимия, споделеният залез, две сърца, биещи като едно!