Велико Търново. Царевград. Търновград. Старопрестолният град

Познат под много имена, намиращият се на север от Стара планина град с история над седем хиляди години, още от времето преди траките, днес е един от най-красивите в страната. Средновековната столица на България, построена върху стръмните хълмове Царевец, Трапезица и Света гора, край причудливите завои на Янтра, все още носи духа на Второто българско царство. Търновската книжовна школа, създадена от патриарх Евтимий, е олицетворение на културния подем и разцвета на литера- турата и изкуството през втората половина на XIV век, а приетата през 1879 година Търновска конституция е първият законодателен акт след Освобождението, който утвърждава българската нация. В средата на миналия век пред името Търново е добавено „Велико“ в чест на историческата слава на града.
Разцветът на Търново се свързва с периода на Второто българско царство (1185 г. – 1393 г.). През 1185 г. градът е провъзгласен за столица на възстановената българска държава от братята Асен и Петър, които обявяват края на византийското господство, продължило 167 години.
След избирането му за столица градът се развива бързо, като в периода XII – XIV век е най-непревземаемата българска крепост, както и културно и духовно средище на България.