Нос Хана (Hannah Point)

Обявен за природен резерват и все по-често посещаван от туристическите групи, идващи в Антарктида, нос Хана се намира на източната страна на входа на залива Уолкър и западната страна на входа на Южния залив. Връх Устра се намира на север, в близост до плажа Ливърпул. Зоната без лед е около 122 хектара (300 акра). Носът е открит в началото на XIX в. от мореплаватели, достигнали до Джонсън док, a британската базова станция „Station P”, разположена в източната част, оперира от 29 декември 1957 г. до 15 март 1958 г.

Координатите на нос Хана са: 62°39'16"ю.ш. и 60° 36'48"з.д., разположен е на 13.95 км североизточно от Елефант Пойнт (Elephant Point), 8.16 км запад-югозападно от Ереби Пийнт (Ereby Point), 12.36 км запад-югозападно от Есперидес Пойнт (Hespérides Point) и 11.76 км северозападно от Маерс Блъф (Miers Bluff). Областта е картирана за пръв път през 1821, 1962 и 1968 г. Аржентински учени работят в района през 1959 г. и 1980 г. чилийски от 1971 г. испански от 1991 г., а от 2005 г. и българските геолози, геоморфолози, геофизици и картографи имат голям принос в изучаването на региона.
*****
Първото плаване в района е извършено от капитан Робърт Файлдс (отплавал от Ливърпул с бригатината Кора, а по-късно с кораба Робърт). Той е направил първите изчерпателни проучвания и плавателни маршрути за Южношетландските о-ви през 1820-1821 г. Плаването на Файлдс още не е било завършило, когато британският кораб Хана от Ливърпул с капитан Джеймс Джонсън се е разбил в района на 25 декември 1820 г. Оригиналното име, дадено от капитан Файлдс на тази област, е било Блек Пойнт (Black Point – Черният нос), по-късно Хана Пойнт.
Официално островът е открит на 19 февруари 1819 г. от капитан Уилям Смит, който пръв вижда северния бряг на острова (днес нос Уилямс на п-ов Варна). За първи път човек стъпва на континента пак в този район на 7 февруари 1821 г, от американския кораб „Хюрън” на капитан Дейвис. В края на същия сезон единадесет англичани от кораба „Лорд Мелвил” не успяват да се приберат от о-в Кинг Джордж и презимуват успешно в Антарктика. И до днес на Ливингстън се срещат следи от хижи и други съоръжения на ловците на тюлени, а наименованията на редица географски обекти на острова напомнят за неговата ранна история. Ловците отдавна са напуснали Антарктика, днес тяхното място е заето от учените и туристите.
Началото на антарктическия морски туризъм е поставено на Южните Шетландски о-ви през 1958 г. Оттогава годишният брой на туристите в Антарктика нараства до десетки хиляди, от които над 95% посещават района на Южните Шетландски о-ви и близкия Антарктически полуостров. Нос Хана на южния бряг на остров Ливингстън, остров Полумесец край източния му бряг, както и близкият остров Дисепшън и островчетата Ейчо между о-в Гринуич и о-в Робърт са между най-популярните туристически дестинации, задължителни спирки в програмата на туристическите кораби заради зрелищните разходки сред удивителна природа, които предлагат на посетителите.
През последните години има все по-голям интерес към туристически маршрути в Антарктида. Най-често те са организирани от туроператорски фирми с круизни лайнери и са ограничени в областта на Антарктическия п-ов и архипелазите, разположени около него. Посещенията в континенталната част са по-редки, което е вследствие и на по-трудната достъпност и висока цена. Съществуват разбира се туристически експедиции (основно от фирми от САЩ) до самия Южен полюс. Пътуването се извършва със самолет и кратък ски преход, след което се нощува в палатков лагер в близост до американската база Робърт-Скот.
Местността Хана Пойнт е сред най-привлекателните дестинации на антарктическия корабен туризъм. Тя предлага зрелищна разходка край колонии пингвини и тюлени, корморани и буревестници. Местният климат е типичен за периферните островни територии на Антарктика: влажен и ветровит, хладен, със средна температура 1,3°C през най-топлия месец и -7°C през най-студения. Слънчевите дни са твърде малко.
За да се спазят всички нормативи за защита на местната флора и фауна в района, посещенията в размножителния период на животинските видове са забранени. В останалото време туристическите потоци са ограничени до максимум два кораба на ден, не повече от 100 души, които се движат по определени коридори, маркирани с червени въжета. Доближаването на животните, както и храненето им е строго забранено. Присъствието на хора в резервата е не повече от 6 астрономически часа в светлата част на денонощието. Струпването на големи групи на едно място също не се препоръчва.
*****
Спряхме с двете надувни лодки в един малък, закътан залив. Времето беше хубаво, малко облачно, но учудващо топло и спокойно. Издърпахме „Зодиаците” на безопасно разстояние от водата и започнахме да разтоварваме оборудването, с общи усилия се справихме бързо.

Отправихме се към най-близката пингвинария. Районът не беше много голям, но за сметка на това изобилстваше от живот. За момент се обърках къде съм. Пред очите ми се простираше тучна, зелена поляна. По нея небрежно се разхождаха всякакви птици, лежаха тюлени и всичко беше огласено от крякане, пръхтене и пронизително пищене. Животните общуваха помежду си. Неслучайно мястото е обявено за природен резерват.

В района на о-в Ливингстън могат да се наблюдават четири вида пингвини: Дженту/Папуа (Gentoo/Papua Penguin), Антарктически (Antarctic/Chinstrap Penguin), Макарони (Macaroni Penguin) и Адели (Adeli Penguin); четири вида тюлени: Уедъл (Weddell Seal), Слонски (Elephant Seal), Ушат (Fur Seal) и Леопардов тюлен (Leopard Seal), много видове петрели, гигантски морелетници (скуи), чайки рибарки и корморани.
На нос Хана живеят над 1500 двойки пингвини Дженту и 1000 двойки Антарктически  пингвини, които  гнездят в района. През последните няколко години се забелязват и няколко двойки пингвини Макарони, които живеят заедно с Антарктическия пингвин.
Големи колонии гигантски петрели се срещат по хребетите над пингвинариите, както и много видове чайки и снежни бухали. Антарктическите корморани също са често срещани в областта.
Широко разпространени са и двата вида антарктически цъфтящи растения: Colobanthus quitensis и Deschampsia antarctica, които се простират в близост до пешеходните пътеки.