Буенос Айрес, Аржентина (Buenos Aires, Argentina)

     Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires в буквален превод означава Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес. Наричан само Буенос Айрес или Попътен вятър, градът е разположен на западния бряг на най-големия залив-естуар Рио де ла Плата, който е продължение на устието на втората по дължина река в Южна Америка – Парана при нейното вливане в Атлантическия океан. Площта му е 200 км², а населението през 2022 г. е над 5 млн., а на едноименната провинция, чиято площ обхваща над 307,6 хил. км² е около 18 млн. души.
     Когато в далечната 1536 г. испанският мореплавател Педро Мендоса стъпва на далечния южен бряг, едва ли е предполагал какви беди ще сполетят екипажа му. Испанците построили първата крепост на мястото на днешния квартал Сан Телмо в аржентинската столица – от тухли, направени от кал, слама и говежда тор. Тези стени едва издържали няколко години заради голямата влага и студа (през зимата  влажността на въздуха достига до 80 %).
Мендоса водел със себе си 1500 човека, които освен на капризите на природата били подложени на непрестанните атаки от войнствено настроените местни индианци. Но най-страшен бил гладът. Войниците изяли всичко, което може да се яде, включително и част от добитъка, докаран от Европа. Останалите животни – говеда и коне, избягали в Пампата. Експедицията на Мендоса завършила  трагично. Разразилите се болести: чума, жълта треска, туберкулоза се оказали пагубни. Крепостта на Мендоса била разрушена от индианците, но близо 4 десетилетия по-късно, през 1580 г., нова експедиция начело с Хуан де Гарай направила на същото място втори опит да се установи испанско владение и този път постигнала успех. Отново с цената на тежки загуби от сраженията с индианците, от болести и глад.
Едва в средата на ХVІІІ век, когато Буенос Айрес става столица на вицекралството Рио де ла Плата, градът започва да се оформя като важно пристанище на Атлантическия океан. А когато Аржентина извоюва своята независимост след Майската революция от 1810 г., половин век по-късно градът се утвърждава като столица на страната, каквато е до днес.
     Наричат Буенос Айрес - Париж на Южна Америка. Това се вижда и с просто око по улиците, площадите и широките булеварди на Буенос Айрес, по архитектурата на сградите, която е загърбила традиционния за континента колониален стил и копира тогавашната мода в Италия и Франция.
Още при създаването на града съществувал проблем за акостирането на големи кораби, тъй като реката била плитка. Те били принудени да стоят на котва далеч от брега, а пасажерите и товара трябвало да бъде разтоварван до кея с баржи.
     През 1882 г. Правителството възложило на местния бизнесмен Едуардо Мадеро да изгради ново пристанище, което да разреши този проблем. Строителството започнало през 1887 г. и завършило през 1897 г. Това бил изключително скъп проект, а само десет години след появата си пристанищното съоръжение вече било остаряло.
Инженер Луис Хуерго, построява Puerto Nuevo (новото пристанище) през 1911 г. То представлява разпръснати по  протежение на реката докове, които се използват и днес.
Новото пристанище на Буенос Айрес е завършено през 1926 г., което прави старите станции на Мадеро излишни. Въпреки това те продължават да се използват като спомагателни.
     Днес Пуерто Мадеро е най-новият административен район на Буенос Айрес. Разположен е южно от центъра. Известен с модерните си сгради и хотели, многобройните ресторанти и крайбрежната алея, любимо място за разходка на жителите и гостите на града.
Непременно трябва да опитате ястията в някой от многото рибни ресторанти на брега на река Ла Плата (Сребърната река) и да се насладите на превъзходното Vino tinto – Trapiche (испаноезичните нации си имат собствена дума tinto, което означава „червено”, но се използва само, когато става дума за вино). Ла Плата е ограяна от разноцветните светлинки на околните сгради, играещи си с тъмните й води, а мостът (Puente de las mujeres – Женският мост, който гледан от високо представлява слънчев часовник) изглежда приказно магнетичен и величествен.
       Не бива да пропускате и булевард „9-ти юли  (Avenida 9 de Julio)” - най-широкият булевард в света. Наименуван е на датата на Независимостта на Аржентина. Булевардът е с впечатляващите 14 главни платна и още 4 локални и е широк приблизително километър. В средата му се намира Обелиска на свободата. Висок 67.5 m, той е видим от далеч и често служи за ориентир за туристите.
     Розовата къща (Casa Rosada) – Президентския дворец, разположен на един от главните площади Пласа де Майо (Plaza de Mayo). Строителството му започва през 1862 г., съчетавайки различни архитектурни стилове. Едва в края на XIX в. сградата получава розовата си фасада, като била добавена кръв от бик към бялата боя, за да се запази постройката от разрушителната  влага.
     Друга задължителна спирка е квартал Сан Телмо, един от най-старите в аржентинската столица. Там през почивните дни улиците се превръщат в своеобразен базар на ръчно изработени сувенири, бижута, предмети и аксесоари от бита на гаучосите, сребърни прибори, кожи, килими, маски и каквото още може да се сетите. Сред малките уютни кафенета, антикварни магазини и салони за танго, уличните музиканти и художници, няма как да не останете запленени от феерията от цветове и аромати. Тук може да разгледате експозициите в множеството галерии,  музеи, както и да посетите старите църкви. Може да хапнете асадо де чорисо (едно от най-вкусните телешки ястия), да опитате прекрасното аржентинско вино, докато се любувате на двойките танцуващи страстно танго, под звуците на Гардел и Пиацола.
     Ла Бока. Цветният квартал. Едва ли има някой, който не е виждал боядисаните в цветовете на дъгата къщи, приличащи на пано, сглобено от различни парчета плат. Името на квартала означава „устие”, дадено е от първите заселници – корабни работници, италианци от Генуа, акостирали тук през 1882 г. Те използвали каквито бои били останали в складове и боядисали ламаринените бараки, които направили свои дом. Днес за да запазят автентичния облик на квартала, къщите са с оригиналната си окраска, но разбира се са тухлени.
Тук се намира и легендарният стадион на Бока Хуниорс, наричан Ла Бонбониера, на който са играли легенди като Диего Армандо Марадона, Габриел Батистута и Лионел Меси.
Café Tortoni - най-старото кафене в Аржентина. Основано през 1858 г. от френския имигрант Туан (Touan), това заведение има впечатляваща история. Тук между покритите с ламперия стени, дъбовите маси със зелен мрамор и богато декориран интериор са се събирали интелектуалци и политици, поети и художници, музиканти и писатели. Фигури като Алфонсина Сторни, Бенито Кинкела Мартин, Карлос Гардел, Луиджи Пирандело, Федерико Гарсия Лорка, Артур Рубинщейн, както и много други са оставили своя отпечатък по масите на това традиционно място за кафе и танго-спектакли, което е неразделна част от историята на Буенос Айрес.